Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Едната от причините господин Джей да е най-добрият в работата си беше, че разбираше как действат силите на реда. Той знаеше протокола им... а указанията за такъв случай бяха ясни – когато омъжена жена е зверски изтезавана и убита в дома си без очевиден мотив, списъкът с "интересните хора" се оглавява от съпруга ѝ. Като се добави и фактът, че той удобно отсъстваше от дома си по времето, когато съпругата му е била убита, и че няма алиби, което да потвърди историята му, следователите щяха напълно да разнищят живота му. Лесно можеха да получат съдебни заповеди за достъп до банки, интернет доставчици, телефонни компании, кредитни карти... до всичко и всеки, когото поискат. Щяха да прочетат старите му имейли и текстови съобщения и да прослушат телефонните му обаждания. Щяха да изследват внимателно банковата му сметка, бизнеса му, пътуванията, разходите, приятелите, медицинския му картон, всичко. Но дори ако имаше алиби, истинско или фалшиво – а той лесно можеше да се сдобие с желязно алиби, ако иска – господин Джей знаеше, че и този план няма да проработи.

В разследването на убийство едно от първите неща, които проучват детективите, са данните от мобилния телефон на жертвата. Те искат да знаят с кого е говорила и си е писала съобщения наскоро, особено през последните няколко часа преди смъртта си. Номерът на мобилния телефон на господин Джей щеше да се появи като последния номер, на който се е обадила Касандра, при това по същото време, когато е била убита. Господин Джей нямаше как да заобиколи това. И в това отношение му провървя.

Убиецът беше използвал видеовръзка вместо обикновен аудиоразговор. Въпреки че набраният номер щеше да бъде регистриран, на мобилните оператори на територията на САЩ не беше позволено да пазят видеообажданията на клиентите си. Лосанджелиската полиция, ФБР, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност, никой нямаше да получи дори писмен запис на обаждането, защото такъв не съществуваше и господин Джей го знаеше много добре. Всичко, което беше казал на демона по време на разговора, щеше да си остане между него и убиеца.

След като внимателно обмисли всичко, господин Джей стигна до заключението, че най-добрата му възможност за избор е да каже истината... или поне до известна степен. След това Брайън Колдрън щеше да следи разследването на полицията, а господин Джей да извърши собствено разследване.

Хънтър погледна часовника на стената зад господин Джей – 2:03.

– Господин Дженкинсън – каза той със спокоен и сърдечен глас. – Не е необходимо да разговаряме сега. Нямаме нищо против да изчакаме до сутринта. Разбирам, че сте шофирали дълго...

– И мислите, че ще бъда по-отпочинал сутринта? – отново го прекъсна господин Джей. – Смятате, че ще мога да заспя?

Робърт не отговори. Господин Джей беше прав.

– Предполагам, че сте чули запис на обаждането ми до 911 или са ви казали как съм разбрал какво е станало тук. Знаете за видеообаждането, което получих.

Хънтър кимна съчувствено.

– Затова, ако не възразявате – продължи господин Джей със спокоен и абсолютно ритмичен тон, – предпочитам да говоря, докато всичко все още е прясно в главата ми. Сънят, ако мога да заспя, ще донесе сънища... кошмари... видения... образи... Някои ще бъдат реални спомени за случилото се, но други несъмнено ще бъдат безумни фантазии. Неща, които не са се случили в действителност. Неща, които е измислил мозъкът ми и които всъщност не съм видял. Неща, които трябваше да кажа, но не казах. – Той млъкна за момент, сякаш последните няколко думи му причиниха силна болка. – Тогава проблемът в главата ми ще бъде, че няма да мога да разгранича какво се е, случило в действителност и какво не. Всичко ще ми се струва реално като хората в тази стая. – Погледът му се стрелна към Гарсия и доктор Слейтър и после пак се върна на Хънтър. – Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голям става рискът реалността и фантазиите да се смесят в съзнанието ми.

Въпреки че никой не можеше да каже с пълна увереност как ще реагира нечий мозък след такъв травмиращ епизод, Робърт не се съмняваше, че ще нахлуят кошмарите и образите, за които спомена господин Джей. Като психолог не можеше, да съзре грешка в логиката му. В същото време всички в стаята се изумиха и заинтригуваха от спокойствието на господин Джей.

– Разбирам – каза Робърт и бързо обходи с поглед стаята. – Предпочитате ли да разговаряме в участъка?

– Защо? – попита господин Джей. – Необходимо ли е?