Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Уеб отпи от газираната си напитка "Д-р Пепър" и после се съгласи.

– Аз прекарвам дните си вглъбена в нещо, свързано с работата ми – каза Гуен, – включително почивните дни, и имам чувството, че и с теб е така.

– Да, меко казано.

– Мислех, че тъй като не можем да говорим какво правим през повечето време, разговорът ще замре, но се оказа, че греша. – Доктор Барне започна да си играе с кутията си с безалкохолно питие от билки. – Отдавна не съм се забавлявала толкова много. – Тя отново се усмихна съблазнително. Този път в усмивката ѝ нямаше нищо загадъчно.

Уеб вдигна питието си за наздравица.

– Аз също. И ще пия за това.

Те допряха кейовете си и после настъпи неловко мълчание.

– Виж какво – каза Гуен, – знам, че не пиеш алкохол, защото караш, нали? Но искаш ли да се върнем у дома, да оставиш колата си там, да повикаме такси и да отидем да се позабавляваме истински – с текила.

Уеб се втренчи в нея за няколко секунди. Харесваше я все повече.

– Звучи страхотно – отговори той, – но забравяш, че пак трябва да карам до къщи, когато се върнем оттам, където ще отидем.

Погледът, който доктор Барне отправи към детектив Уеб, сложи окончателен край на тази теория.

Той ѝ се усмихна.

– Добре.

– Защо не влезеш? – попита тя, когато Уеб спря пред дома ѝ четиресет минути след като излязоха от "Пицата на Джо". – Може да изпием по чаша вино, докато чакаме таксито.

– Звучи чудесно.

Докато се приближаваха до входната врата на доктор Барне, те чуха, че телефонът на Уеб иззвъня в джоба му.

– Един момент – каза той и допря телефона до ухото си.

– Детектив Уеб. – Заслуша се в човека от другия край на линията и изражението на лицето му се промени. – Кога? – Уеб слуша още малко и после дълбоко въздъхна. – Мамка му... – Той погледна доктор Барне и млъкна. – Добре, добре – каза по телефона и отмести очи. – Тръгвам. – Затвори и пусна телефона в джоба си. – Гуен, много съжалявам, но...

За секунда тя изглеждаше разочарована, но знаеше по-добре от повечето хора какво означава такова обаждане.

– Няма проблем, Джулиан – прекъсна го доктор Барне. – Разбирам. – Пристъпи към него и леко го целуна по устните. – Ела, когато приключиш. – Намигна му. – Ще държа охладени виното и текилата.

– Договорихме се – усмихна се той и я целуна, този път много по-дълго.

– Ще чакам.

Щом Уеб тръгна, доктор Барне отключи външната врата и влезе в дневната. Макар че се опита, тя не можа да прогони усмивката от лицето си.

Не се бе срещала с никого от две години и беше забравила колко е вълнуващо. Как може да те накара да се почувстваш една целувка. И в момента се чувстваше добре. Толкова добре, че забрави за случката с бележката и гривната. Толкова добре, че за момент остави лампите угасени, облегна се на вратата, затвори очи и се наслади на мига. Толкова добре, че не забеляза тъмната сянка, която стоеше пред прозореца и я гледаше.

Ерика Барне сложи пликчето с пуканки в микровълновата фурна, настрои таймера на две минути и половина и натисна бутона "Старт". Докато чакаше пуканките да станат, тя си наля голяма чаша вино.

Пуканки и червено вино – така се бореше Ерика с мрачното си настроение в неделя вечерта. Не че страдаше особено много. Не мразеше работата и хората, с които работеше, бяха... "поносими", така да се каже. Освен това не се страхуваше от сутрините в понеделник. Нямаше проблем да става рано и рядко започваше седмицата в "кисело" настроение, но все пак в неделните вечери имаше нещо, което винаги я натъжаваше.

Неделните вечери бяха и за игра на покер с приятели, когато Тревър, гаджето ѝ от две години, с когото живееше Ерика в едностайния си апартамент, обикновено губеше по сто и петдесет долара, максималния залог, който му беше позволен. Вярно, от време на време печелеше по малко, но тези неделни нощи бяха редки, меко казано.

В тази неделна вечер обаче имаше нещо, което развълнува Ерика. Сестра ѝ, доктор Гуен Барне, щеше да ходи на среща. Самата мисъл накара Ерика да се усмихне. Гуен много отдавна не се беше срещала с никого и Ерика смяташе, че е крайно време сестра ѝ да се върне в играта.

Двете бяха разговаряли за малко по телефона по-рано през деня. Гуен спомена, че е срещнала някого, който изглежда свестен, и че по-късно днес ще ходят да пият кафе. Непосредствената реакция на Ерика беше да обсипе сестра си с въпроси: "Кой е той? Къде се запознахте? Как се срещнахте?". Гуен обаче гладко избегна въпросите, като ѝ каза, че закъснява за нещо и че пак ще ѝ се обади след срещата.