Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Ерика чу, че първата пуканка изпука след трийсет и пет секунди. Тя остави чашата с виното на плота и се наведе по-близо до микровълновата фурна. В указанията на пакета пишеше две минути и половина, но като повечето хора Ерика предпочиташе да слуша времето между пуканията. Станеше ли по-дълго от две секунди, време беше да я изключи.

Тя изсипа пуканките в голяма купа, взе чашата с виното и отиде в дневната. Включи телевизора и седна на дивана.

– Е, добре – каза на пуканките. – Нека намерим нещо за гледане, а?

Преди да започне да щрака каналите, Ерика взе мобилния си телефон, направи снимка на чашата вино и купата с пуканки и веднага я качи на страницата си в социалната мрежа, а след това смени телефона с дистанционното на телевизора.

Повторение на старо шоу... Повторете на старо шоу... Повторение на старо шоу...

– Будалкате ли ме?

Истинските съпруги отнякъде си... Истинските съпрузи отнякъде си... Биг Брадър.

– Не може да бъде. Още ли дават тази тъпотия? Гледат ли я хората?

Романтична комедия.

– Предполагам, че това ще свърши работа.

Ерика остави дистанционното до себе си, отпи от виното и си взе шепа пуканки. Тъкмо се беше настанила удобно с купата пуканки върху кръстосаните си крака, когато мобилният ѝ телефон иззвъня.

– Типично – измърмори тя и го взе.

Видеообаждане от сестра ѝ.

Странно, помисли си Ерика. Двете не разговаряха често по видеовръзката. Ерика погледна часовника си – 22:12 – и прие обаждането.

– Хей, сестро – каза тя, докато образът се материализираше на екрана. – Много бързо мина срещата. Наред ли беше всичко?

Ерика виждаше само очите на Гуен.

– Твърде близо си до телефона. Какво правиш? Да не би да ослепя? Дръпни се малко назад. – Тя пъхна още една шепа пуканки в устата си.

– Здравей, Ерика.

Гласът, който Ерика чу от високоговорителя на телефона си, беше плашещо плътен и забавен във времето. Тя се намръщи.

– Сестро, твърде близо си до телефона. Гласът ти се изкривява. Дръпни се назад, жено. Какво те прихваща?

Едва тогава Ерика забеляза колко зачервени са очите на сестра ѝ. Гуен, изглежда, беше плакала.

– Гуен, наред ли е всичко? – Тонът на Ерика стана зловещо сериозен. – Какво става? Какво не е наред?

Сестра ѝ примигна, но не отговори.

– Гуен, какво става, по дяволите? Вече ме плашиш. Кажи нещо, моля те.

Най-после камерата започна да се отдалечава, но неизвестно защо спря, преди да покаже цялото лице на Гуен. Ерика се намръщи. Не виждаше ушите на сестра си. Всъщност не виждаше нищо извън ъгълчетата на очите ѝ. Сега беше сигурна, че Гуен е плакала.

– Гуен? Какво става, мамка му? Защо си плакала? И защо звукът е прецакан?

Мълчание.

– Говори, сестро.

– Нищо му няма на звука – обади се отново изкривеният глас. Звучеше като демонски глас от евтин филм на ужасите. – И сестра ти не може да отговори, защото не ѝ е разрешено да говори. Стори ли го, ще умре.

Ерика знаеше, че Гуен има необикновено чувство за хумор, но сега не ставаше въпрос за това. Тя беше психиатър и никога не си играеше по този начин с чувствата на хората.

– Какво? – Гласът на Ерика потрепери. – Кой си ти?

– Аз съм никой. Но ти можеш да бъдеш някой. Можеш да бъдеш героиня за сестра си. Трябва само да ми кажеш два правилни отговора и всичко ще свърши.

Ерика поклати глава.

– Какво? Какви въпроси? Какви ги дрънкаш?

– Ще видиш.

– Не, няма да видя – ядоса се Ерика. – Ще се обадя на ченгетата.

– Наистина ли мислиш, че ченгетата ще стигнат до къщата на сестра ти, преди да я накълцам на парчета? – попита демонът.

Изведнъж на екрана се появи ръка с ръкавица, която държеше кухненски нож. Върхът беше само на няколко милиметра от лявото око на доктор Барне.

– Ще започна, като избода очите ѝ – продължи демонът. – След това ще отрежа носа ѝ. – Върхът на ножа се придвижи до носа на Гуен. – А после ще разрежа устата ѝ чак до ушите и ще я оставя тук да ѝ изтече кръвта и ченгетата да я намерят умряла. Ще ти хареса ли това, Ерика?

Очите на Гуен се изпълниха с отчаяние и паника, когато се помъчиха да се съсредоточат върху ножа. Устата ѝ се отвори, подготвяйки се за писък, но страхът заглуши гласа ѝ.

– О, боже мой! – Сърцето на Ерика сякаш запълзя към гърлото ѝ. Очите ѝ се напълниха със сълзи. – Гуен.

– По-добре слушай внимателно, Ерика, защото няма да обяснявам два пъти. Готова ли си? – Без да дочака отговор, демонът обясни правилата на играта. – Това е. Лесно е, нали? Трябва само да отговориш. Е... да започваме ли?