Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Говорили ли сте с нея? – попита Карлос.

Веласкес кимна.

– И тя наистина беше изпаднала в истерия и твърдеше, че някой е убил най-добрата ѝ приятелка пред очите ѝ. – Той млъкна, вдигна показалеца на дясната си ръка и поясни: – Е, не точно пред очите ѝ, но е била оставена... по-скоро принудена да гледа убийството по видеотелефонна връзка.

– Моля? – Несигурното изражение на Гарсия бързо се превърна в озадачено.

– Правилно чухте, детектив. Жената крещеше по телефона и твърдеше, че някакъв психопат ѝ се обадил от мобилния телефон на госпожица Уорд и я принудил да играе някаква игра, от която зависел животът на приятелката ѝ.

– Игра? – попита Хънтър.

– Да, така каза тя. Вижте, не знам подробности, защото, както ви казах, жената беше в истерия. Първото, което трябваше да направя, беше да следвам протокола и да изпратя патрулна кола до дома на предполагаемата жертва на убийство, госпожица Карън Уорд. Двама униформени полицаи дойдоха тук малко преди полунощ и познайте какво. Вратата била отключена. Влезли да проверят и... Ето ви вас в резултат на това.

– Казахте, че истеричната жена твърдяла, че е най-добрата приятелка на жертвата? – попита Карлос.

Сержантът кимна.

– Името ѝ е Таня Кейтлин. Данните ѝ са в колата ми. Ще ви ги дам, преди да тръгнете.

Хънтър, Гарсия и Веласкес най-после стигнаха до апартамент 305 и Робърт поздрави експерта по пръстови отпечатъци от екипа на криминалистите.

– Здравей, Ник.

– Здравейте, момчета – машинално отговори криминалистът.

Хънтър, Гарсия и Веласкес подписаха декларацията за местопрестъпление и получиха бели предпазни гащеризони от тайвек за еднократна употреба и латексови ръкавици. Започнаха да ги нахлузват и Робърт забеляза аварийната врата в дъното на коридора след апартамента на Карън.

– Знаете ли накъде води изходът?

– До метални стълби, които ще ви отведат до уличка зад сградата – обясни сержантът. – Ако завиете наляво, ще излезете на Нюпорт Авеню, а ако свърнете надясно, ще се озовете на Лома Авеню.

Преди да вдигне ципа на предпазния гащеризон, Хънтър се приближи до аварийната врата, за да я огледа по-добре. Хоризонталната напречна греда показваше, че вратата може да се отвори само отвътре. Не предлагаше достъп до сградата, но ако идваш от апартамент 305, би предоставила много по-бърз маршрут за излизане, отколкото ако се върнеш по коридора чак до бетонното стълбище в другия край.

Робърт бутна надолу гредата и отключи вратата. Не се разнесе звук. Вратата нямаше аларма. Когато отново се обърна към входа на апартамент 305, забеляза, че криминалистът наклони глава първо на една страна, втренчи се във вратата, а после наклони глава на другата страна и пак се втренчи във вратата.

– Откри ли нещо, Ник?

– Само проверявам на светлината под различен ъгъл – отговори Холдън, без да отклонява вниманието си от работата. Маската на носа му подскочи нагоре и надолу, докато говореше. – Но бих казал, че дотук има отпечатъци от трима души, а току-що започнах.

Хънтър кимна с разбиране.

– Би ли ми направил услуга да провериш и аварийната врата, когато приключиш там? Искам да сравня отпечатъците, открити върху двете врати.

Холдън погледна към аварийния изход.

– Разбира се. Няма проблем.

Двамата детективи облякоха гащеризоните, сложиха качулките на главите си и секунда по-късно прекрачиха прага на апартамент 305.

От външната врата на Карън Уорд се влизаше в малък коридор с две големи репродукции на цветя, окачени на белите стени. Непързаляща се изтривалка в топло червено поздравяваше всеки новодошъл. Коридорът и останалата част на апартамента бяха отделени със спускаща се от тавана на неравни низове импровизирана завеса от мъниста, които звънтяха като камбанки.

Хънтър не беше виждал такава, откакто беше малко момче. Баба му имаше завеса от мъниста в кухнята си.

Мънистата иззвънтяха шумно, когато той дръпна настрана завесата и двамата с Гарсия влязоха в дневната. Преди да ги последва, сержант Веласкес се прекръсти и промълви няколко думи на испански.

Дневната беше сравнително просторна и приятно обзаведена с малко, ала добре подбрани модерни мебели, но главната ѝ особеност несъмнено бяха остъклените плъзгащи се врати зад друга завеса от мъниста отсреща, които водеха към ъглов балкон. Покрай северната стена имаше компактна отворена кухня. На стратегическо място между кухнята и дневната беше поставена маса от тъмен чам с четири стола. От другата страна на масата, до скрин от тъмно дърво с витрина, имаше голямо огледало. Двамата детективи спряха, когато влязоха в дневната. Вниманието им веднага беше привлечено от стола начело на масата и ужасяващо осакатеното тяло на него.