Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Номерът ѝ – отново настоя демонът, но нервите на Таня бяха обтегнати до скъсване. Пръстите ѝ трепереха неудържимо. Зрението ѝ бе замъглено от несекващ поток от сълзи. Дишането ѝ беше затруднено и неравномерно. Тя се опита да каже нещо, но гласът ѝ заседна някъде между гърлото и устните ѝ.

Обратното броене започна отново. Таня дори не го чу. Долови само "Времето изтече" и после...

ТРЯС.

ТРЯС.

ТРЯС.

Три удара в бърза последователност, всеки по-силен от предишния. Последният трясък беше последван от слабо изохкване от Карън.

Ръката с ръкавица пак надигна главата ѝ и всичко утихна за известно време. Устните ѝ бяха разрязани толкова жестоко, че висяха неестествено на една страна. Носът ѝ бе разцепен в основата и по-голямата част от хрущяла беше разкъсана. Върхът му се държеше само на едно тънко парче кожа. Сега и дясното ѝ око беше прободено и от него течаха обилни струи кръв. Трите удара бяха забили стъкло, което беше проникнало по-дълбоко в лявата очна ябълка на Карън.

Въпреки че ѝ прилоша, Таня не можеше да откъсне поглед от екрана. Очите ѝ бяха приковани в гротескните образи.

Карън потрепна конвулсивно два пъти. След втория път главата ѝ се отпусна неподвижно. Ръката с ръкавицата я държа изправена още двайсетина секунди и след това най-сетне пусна косата ѝ.

Безжизненото ѝ тяло се прегърби напред за последен път.

– Предполагам, че в края на краищата, играта беше вълнуваща – каза демонът. – И виж само какво направи, Таня. Уби приятелката си. Поздравления.

– Нееееееее! – Викът на Таня прозвуча като неразбираем писък.

– Сега можеш да продължиш жалкия си живот.

Чудовището излезе иззад стола и посегна към смартфона на Карън, за да сложи край на обаждането, но докато го взимаше, камерата за момент се насочи нагоре.

Тялото на Таня се скова.

Тя зърна лицето на демона за секунда и онова, което видя, накара съдържанието на стомаха ѝ да изригне от устата ѝ.

Гарсия отмести поглед първо към локвата кръв под стола и после към пръските върху покривката на масата. Беше толкова стъписан от жестокостта на раните на жертвата, че дотогава не бе забелязал, че освен онези, които стърчаха от лицето на убитата жена, никъде другаде няма стъкла.

– И аз стигнах до абсолютно същото заключение – съгласи се доктор Слейтър и застана до Хънтър зад стола на жертвата. – Начинът, по който е завързана жената и въжето е увито около стомаха ѝ, лесно би позволил на извършителя да я хване за главата и да блъсне лицето ѝ напред и надолу. – Тя се престори, че сграбчва жертвата за косата и имитира движението.

– Ударът е бил бърз и силен.

Карлос заобиколи масата от другата страна. Очите му продължаваха да претърсват пода.

– Тогава предполагаме, че убиецът е сложил някакъв контейнер, пълен със строшени стъкла, пред нея, може би на масата или на коленете ѝ, хванал я е за косата и е блъснал лицето ѝ в него?

Сержант Веласкес, който все още стоеше до завесата от мъниста, стисна зъби и пристъпи от крак на крак.

– Колкото и абсурдно и садистично да звучи, детектив – отговори доктор Слейтър, – в момента тази теория е на първо място в списъка.

– Намерихте ли... контейнера? – попита Гарсия.

– Не, още не – призна криминалистката. – Но със сигурност мога да ви кажа откъде са дошли стъклата.

Хънтър, Гарсия и сержант Веласкес последваха доктор Слейтър в малкия коридор, който водеше по-навътре в апартамент 305. Там имаше още три врати – една вляво, друга вдясно и трета насреща. Тя ги насочи към вратата вляво.

Единствената баня в апартамента беше с удобно големи размери и цялата облицована в бели плочки. До южната стена беше сгушена бежова керамична вана, с душ над нея от дясната страна. На метална релса беше закачена прозрачна найлонова завеса, която беше дръпната на една страна. Не бяха необходими обяснения. Веднага щом влязоха в банята, те разбраха какво е искала да каже доктор Слейтър с думите, че знае откъде са дошли стъклата. Огромното огледало на цялата южна стена, от тавана до ръба на ваната, беше разбито. По-голямата част липсваше. Бяха останали само няколко парчета в два от ъглите.

– Тук е имало предостатъчно стъкла – отбеляза доктор Слейтър. – Убиецът не е трябвало да търси далеч.

Хънтър и Гарсия погледнаха остатъците от огледалото от вратата на банята, а после влязоха, за да я огледат отвътре. Беше абсолютно чиста. Нямаше дори мънички огледални стъкълца. Убиецът старателно бе събрал всички парчета от счупеното огледало, които сигурно бяха паднали във ваната, или внимателно беше постлал някаква покривка.