Крис Картер - Смъртоносно обаждане

По-голямата част от тялото ѝ беше покрита със засъхнала кръв и нямаше как да е сигурен, но Хънтър остана с убеждението, че жертвата няма рани и охлузвания никъде другаде. Яростта на убиеца беше насочена изключително само към лицето ѝ.

След няколко секунди Робърт се изправи и застана зад стола, за да огледа по-добре тила на мъртвата жена.

– Какво искате да кажете, докторе? – попита Гарсия. – Че убиецът я е завързал за стола и после е забил стъкла в лицето ѝ?

– Не – отговори вместо нея Хънтър и се обърна да види пода зад стола на жертвата, където нямаше стъкла. – Обратното, Карлос – обясни той. – Убиецът е блъснал лицето ѝ в стъкла.

Няколко часа по-рано

– Това е глупаво – заяви Таня Кейтлин и нервно се изкикоти. – Дай ми секунда и ще ти го кажа.

– Дадох ти пет – отговори демонският глас, – и те изтекоха. Ти искаше да знаеш какво ще се случи, когато ми дадеш грешен отговор... Гледай.

Неочаквано и за изненада на Таня човекът, който стоеше зад стола на Карън, сграбчи кожената каишка около устата ѝ и с едно-единствено силно движение я дръпна от устните ѝ толкова силно, че разкъса дясната страна на долната ѝ устна. Във въздуха се разхвърчаха капчици кръв.

Очите на Таня се изпълниха с ужас, докато се мъчеше да разбере какво става.

Преди Карън да успее да издаде писъка, който сигурно беше заседнал отдавна в гърлото ѝ, Таня видя, че нападателят сложи ръка с ръкавица на тила ѝ. Част от секундата по-късно тя чу трясък, когато насилникът натисна надолу главата на Карън и блъсна лицето ѝ в нещо, което беше поставено пред нея преди това.

Таня не видя точно какво е.

– О, боже мой! – изпищя тя и дръпна назад глава от ужас. Колкото и да беше уплашена обаче, не изпусна телефона. – Какво правиш? Какви ги вършиш, по дяволите? – Тонът ѝ се повиши от смесица от безпокойство и страх.

Същата ръка с ръкавица сграбчи косата на Карън и надигна главата ѝ. Когато лицето ѝ отново изпълни екранчето на телефона, Таня почувства, че към гърлото ѝ се надига жлъч от стомаха ѝ и се събира в гърлото ѝ.

В лицето на Карън се бяха забили три големи парчета стъкло. Първото, дълго седем-осем сантиметра, се беше врязало в лявата ѝ буза. Върхът му, който беше влязъл в устата на Карън, беше отрязал и малка част от езика ѝ. Второто стъкло, което беше много по-малко от онова в лявата буза, беше проникнало в дясната ноздра на Карън, и бе разкъсало носа ѝ. Третото парче, дълго около четири сантиметра, стърчеше от окървавеното ѝ чело.

Таня не беше експерт, но беше сигурна, че стъклото е стигнало до костта.

– О, боже мой, не... Какво правиш, по дяволите? – Думите на Таня бяха удавени в сълзи. – Карън... не...

– Гледай... – заплашително каза демонският глас и леко завъртя лицето на Карън от ляво надясно, за да покаже по-добре степента на нараняванията ѝ. – Гледай...

Таня се беше втренчила право в камерата на телефона си.

– Гледай... – каза още веднъж сатанинският глас.

– Гледам... – изхленчи Таня, сякаш чувстваше физически болката на приятелката си. – О, боже мой, Карън... – С лявата си ръка тя отчаяно започна да бърше сълзите от очите и лицето си.

– Тя е най-добрата ти приятелка, Таня – обади се пак демонският глас. – От много години. Ти трябва да знаеш наизуст номера ѝ. Всъщност що за приятелка си?

– Знам... знам... – Таня не можеше да направи нищо друго, освен да ридае. – Много съжалявам.

– Не е необходимо да съжаляваш. Трябва само да отговориш на въпроса ми. Имаш пет секунди.

– Не... ммоля те... не го прави.

– Пет... четири... три...

Таня хлипаше, докато пръстите ѝ трескаво докосваха тъчскрийна на смартфона ѝ.

– Ще го направя. Само ми дай минутка. Ще го намеря. – Сълзи замъглиха зрението ѝ. Ръцете ѝ трепереха от страх.

– Две...

– Моля те... Недей.

– Една...

В паниката си Таня изпусна телефона, който падна на леглото с екрана надолу.

– О, не, не, не.

– Времето изтече.

ТРЯС.

Докато взимаше телефона си, Таня чу същия трясък като преди, само че по-силен. Тя обърна екранчето към себе си и видя, че ръката с ръкавица отново вдига главата на Карън.

И се вцепени.

Лицето на Карън беше неузнаваемо. В плътта ѝ се бяха забили още няколко стъкла, големи и малки, и бяха разкъсали лицето ѝ в маска на ужас. Онова, което доведе Таня до ръба на припадък обаче, беше новото парче стъкло, което беше пробило лявото око на Карън и бе изтърбушило очната ѝ ябълка. От окото се процеждаше полутечно гъсто вещество, но стъклото не беше проникнало достатъчно дълбоко, за да засегне мозъка ѝ. Таня видя, че Карън все още е в съзнание.