Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Гарсия отстъпи назад и огледа останалата част на банята. Умивалникът беше вдясно от вратата, а тоалетната – вляво. Между банята и тоалетната имаше етажерка с шест лавици, където бяха наредени множество тоалетни принадлежности и парфюми. До етажерката беше подпряна електронна теглилка. На единствената кукичка зад вратата бе окачен розов халат.

– Някакви предположения за часа на настъпване на смъртта? – попита Робърт.

– Първите признаци на следсмъртното вкочаняване току-що започват да се проявяват – отговори доктор Слейтър. – Затова бих казала преди повече от два часа и половина, но преди по-малко от четири.

Хънтър погледна часовника си – 2:42.

– Намерен ли е мобилният ѝ телефон? – попита той.

– Да – отвърна криминалистката. – В микровълновата фурна, изгорен.

– Ами компютър или лаптоп?

– Лаптопът ѝ беше на дивана в дневната. Ще го занесем на криминалистите от отдел "Информационни технологии", когато приключим тук.

Хънтър кимна, но подозираше, че криминалистите от отдел "Информационни технологии" няма да открият нищо. Защо убиецът би унищожил телефона на жертвата, но би оставил непокътнат лаптопа ѝ? Той се приближи до умивалника и отвори шкафчето с огледало над него. Вътре намери всички обичайни заподозрени – четка и паста за зъби, пластири, капки за очи и няколко кутийки силни хапчета против главоболие. Имаше и пълно шишенце със сънотворни таблетки. Кофата за боклук вляво от тоалетната беше празна. С изключение на счупеното огледало на стената нищо друго в банята, изглежда, не беше докоснато.

Робърт се върна в коридора и отвори вратата вдясно. Там имаше малък килер, където жертвата държеше различни вещи и препарати за почистване. Той затвори вратата и отиде в стаята в дъното на коридора – спалнята на Карън Уорд.

Помещението беше просторно, с голямо, ниско легло, фотьойл, тапициран с черен плат, тоалетка с четири чекмеджета и дървена етажерка за обувки с осем лавици. Вместо гардероб Карън Уорд беше предпочела да окачва дрехите си на дълга и широка хромирана стойка. Въпреки че двата прозореца, които гледаха на запад, бяха отчасти закрити от стойката с дрехите, в стаята пак проникваше достатъчно слънчева светлина през деня.

Докато очите на Хънтър обхождаха спалнята, нещо започна да го безпокои. Той се приближи до леглото, което се намираше до източната стена, спря и се обърна към стойката с дрехите отсреща.

Тук нещо не се връзва, помисли си Робърт.

От едната страна на стойката с дрехите беше фотьойлът, а от другата – тоалетката. Етажерката за обувки се намираше вдясно от вратата, до северната стена, и всеки сантиметър от пространството беше запълнен. Имаше само едно нощно шкафче, от близката страна на леглото. На шкафчето Хънтър намери нощна лампа, електронен будилник и роман с меки корици с оръфани краища. Той издърпа единственото чекмедже и затаи дъх.

– Карлос, ела да видиш нещо.

Гарсия отиде при партньора си.

Хънтър извади от чекмеджето пистолет "Колт 1911 Спешъл Комбат" калибър .38 мм.

– Еха – възкликна Карлос и вдигна ръце от изненада. – Страхотно оръжие, което да държиш до леглото си.

– Тя е имала разрешително за него – каза Робърт и посочи официалния документ в издърпаното чекмедже, а после извади пълнителя. Ако оръжието ги беше изненадало, то мунициите ги изумиха още повече. Пълнителят беше пълен догоре със специални патрони с гъвкав връх "Флекс Тип", калибър .38.

Двамата детективи се спогледаха обезпокоено.

Патронът с гъвкав връх "Флекс Тип" беше патентован дизайн на "Хорнади Амунишън" и беше част от серията "Критична отбрана". Хънтър и Гарсия бяха добре запознати с него. Патронът нанасяше изключително тежки поражения. Щом проникнеше в мека тъкан, гъвкавият му връх се уголемяваше и разпределяше равномерно налягането върху цялата периферия на кухината на патрона. Резултатът беше пълно разширяване на патрона и максимални поражения. Патроните "Флекс Тип" не бяха предназначени за учебна практика на стрелбище.

Хънтър пъхна пълнителя в пистолета и го върна в чекмеджето. Освен разрешителното за оръжието вътре нямаше нищо друго.

– Споменахте, че чантата на жертвата е била намерена на дивана в дневната – обърна се Робърт към сержант Веласкес.

– Да, точно така.

– Има ли нещо интересно в нея?

– Не.

Хънтър се почеса по брадичката и бавно огледа стаята. Очите му обходиха всичко. Той спря за момент, когато стигна до пространството между стойката с дрехите и тоалетката, и после насочи вниманието си към нощното шкафче до леглото.