Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Всяка година в САЩ бяха наблюдавани повече от шест милиона души. Само в Лос Анджелис този брой се отнасяше за една на всеки шест жени и един на всеки четиринайсет мъже. Една на всеки единайсет жени беше следена повече от веднъж и в този брой не влизаше дебненето в интернет и социалните мрежи, където проблемът беше излязъл извън контрол. В Града на ангелите проблемът беше станал толкова сериозен, че през 1990 г. полицията създаде специален отдел за справяне с тормоза и дебненето на хора – "Управление на заплахи". Няколко случая със знаменитости бяха влезли в новините през годините, но те представляваха пренебрежим процент. Истината е, че повечето от нас не се замислят, че може да ги следят. Повечето не се смятат за обект на обсебеност от страна на друг и затова не са толкова внимателни и предпазливи в действията си и обикновено не проявяват интерес към проблема. Освен това мнозина ще се изненадат, че жените преследвачи се срещат много по-често, отколкото си мислим, и че те могат да бъдат също толкова склонни към насилие, жестоки и смъртоносни като мъжете. Тази мания не различава пол, цвят на кожата, социално положение, религия или нещо друго.

Но ако Хънтър беше прав за схемата на поведение на Карън Уорд, тогава методът на действие на убиеца не се връзваше.

Бруталността на неколкократното удряне на нечие лице в контейнер, пълен с натрошени стъкла, надминаваше насилието във всеки случай на дебнене, познат на Робърт, но нехарактерната крайност в употребата на насилие не беше всичко. Очевидно, като част от някаква извратена зловеща игра, убиецът на Карън Уорд беше използвал и телефона на жертвата, за да се свърже с най-добрата ѝ приятелка и да я принуди да гледа всичко чрез видеовръзка.

Защо? Каква беше логиката в това?

По същество дебненето е нежеланото и маниакално внимание, което някой човек обръща на друг, обикновено мотивиран от отхвърляне, ревност, отмъщение, завист, несигурност или чисто психически натрапчив импулс. Хънтър знаеше по-добре от всеки друг, че това е нещо лично, между двама души, затова защо беше садизмът на видеообаждането? Защо извършителят беше включил и друг в една от най-индивидуалните мании? Защо беше направил публично достояние гнева и чудовищността си? Нямаше логика. И именно това най-много плашеше Хънтър.

След бърза закуска Робърт се свърза с Гарсия и двамата се срещнаха на Саут Върмонт Авеню в Западен Карсън, един от тринайсетте квартала, които съставляват Пристанищния район в южен Лос Анджелис. Сержант Веласкес им беше дал адреса, който принадлежеше на човека, с когото те искаха да разговарят най-много – Таня Кейтлин, най-добрата приятелка на Карън Уорд.

Върмонт Авеню е една от най-дългите улици в посока север-юг в Лос Анджелис и дължината му е повече от 37.5 километра, 35 от които се разстилат почти по абсолютно права линия. Адресът ги заведе в долния край на Саут Върмонт Авеню, малко след булевард "Уест Торънс". Сградата, занемарена на вид правоъгълна постройка в бяло и синьо, която видимо се нуждаеше от грижи, се намираше срещу редица магазини.

– Отдавна ли чакаш? – попита Хънтър, когато слезе от колата си.

Карлос, който се беше облегнал на шофьорската врата на своята хонда "Сивик", погледна часовника си – 8:16.

– Няма и две минути. – Думите му бяха последвани от полуприкрита прозявка.

– Успя ли изобщо да поспиш?

– Съвсем малко – отговори Гарсия и непохватно наклони глава. – Реших да спя в дневната, за да не събудя Ана за втори път през нощта, но идеята се оказа лоша. Диванът не е направен за спане. Поне за човек с ръст метър осемдесет и пет.

Хънтър го разбираше напълно.

– Към шест часа ми омръзна да се мятам и да се въртя и си помислих, че е по-добре да свърша някоя работа. – Карлос сведе поглед към синята папка в дясната си ръка. – Ами ти? В колко часа си тръгна от местопрестъплението?

– Час и нещо след теб, щом закараха трупа в Съдебната медицина точно преди разсъмване.

– Тогава ако те попитам дали изобщо си спал, въпросът ми ще бъде глупав, нали?

Робърт погледна партньора си.

– Да – съгласи се Гарсия със себе си. – Глупав въпрос.

– Какво има в папката?

– Основният профил на жертвата. – Карлос повдигна рамене. – Е, поне част от него. Оперативният отдел още работи по въпроса. Това е всичката информация, която успяха да съберат за нея за толкова кратко време.

– Добре. Какво знаем? – попита Хънтър, докато двамата пресичаха улицата, отправяйки се към жилищния блок в синьо и бяло.