Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Какви знаци? – попита Веласкес.

– Ами например пистолет "Колт Спешъл Комбат" калибър .38 мм в нощното шкафче, зареден със специални патрони. – Робърт привлече вниманието на всички към леглото. – Ниско легло, близо до пода, за да не може никой да се скрие под него. Стойка за дрехи, не гардероб, за да не може никой да се скрие в него. – Хънтър се приближи до вратата. – Прозрачна завеса в банята, за да не може никой да се скрие зад нея. Карън е имала проблеми със съня, но е отказвала да взима приспивателни. В шкафчето в банята има пълно шишенце, предписано преди девет месеца. В килера е прибрана тъмночервена завеса. Предполагам, че е била сложена пред плъзгащите се балконски врати в дневната. Карън я е смъкнала и я е заменила с непривлекателна завеса от подрънкващи мъниста, подобна на онази на външната врата. Не мисля, че го е направила, защото са ѝ харесвали.

– Шумът – отбеляза сержантът, следвайки мисълта на Робърт.

Хънтър пак се съгласи.

– Ако в апартамента влезе неканен гост или през външната врата, или през балкона, Карън получава предупреждение.

– Балконът? – учуди се Веласкес. – Но апартаментът е на третия етаж.

Хънтър кимна.

– Въпреки това поради някаква причина Карън не се е чувствала в безопасност. Дори в собствения си дом.

Карлос Гарсия нямаше какво друго да прави, освен да чака екипа криминалисти да свърши работата си, затова напусна местопрестъплението в три и двайсет. Той искаше да поспи поне два часа преди изгрев слънце.

Хънтър знаеше, че за него сънят ще бъде невъзможен, и предпочете да остане и да чака да освободят трупа на Карън Уорд от въжетата и да го откарат в Института по съдебна медицина на Лос Анджелис. Трябваха им официалните резултати от аутопсията, за да бъдат сигурни, а това щеше да отнеме един-два дни, но тъй като по тялото на жертвата нямаше други видими наранявания или охлузвания, Робърт беше склонен да вярва, че доктор Слейтър е права в преценката си, че смъртта е настъпила вследствие на тежка мозъчна травма, причинена от пробиване на темпоралния лоб през кухината на лявата очна орбита. С други думи, Карън Уорд беше загубила живота си, след като беше жестоко прободена в лявото око с парче стъкло, достатъчно дълго, за да стигне до мозъка ѝ, но не и преди лицето ѝ да бъде зверски разкъсано от огледални стъкла.

Когато Хънтър излезе от апартамент 305 в Лонг Бийч, първите лъчи слънчева светлина бяха започнали да прогонват нощта. Дъждът, който валя с прекъсвания в ранните часове на утрото в четвъртък, сякаш също се бе уморил от собственото си мъчение, и на разсъмване спря.

Робърт отвори вратата на едностайния си апартамент в Хънтингтън Парк, югоизточен Лос Анджелис, и влезе вътре. Мястото беше малко, но чисто и удобно, въпреки че на всеки посетител би било простено, ако си помисли, че повечето мебели са дарени от благотворителната организация "Гудуил". И нямаше да е много далеч от истината. Черният диван, тапициран с изкуствена кожа, различните по стил фотьойли, библиотеката, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще рухне под тежестта на претрупаните си лавици, и издрасканата дървена маса за закуска, изпълняваща функцията и на бюро с компютър – всичките бяха взети от дворни разпродажби в квартала.

Хънтър затвори вратата, но не помръдна от мястото си и остави тишината и мракът в апартамента му постепенно да го обгърнат. Очите му обиколиха дневната и се спряха на сенките. Той се опита да си представи какво е за една жена, която живее сама, да се чувства уплашена и в опасност всеки път, щом прекрачи прага на дома си. Какво е да се страхува всеки път, когато си легне или отиде в кухнята си. Помъчи се да си представи колко бързо безпокойството и параноята ще завладеят живота ѝ.

Не след дълго, реши той.

Хънтър влезе в банята, пусна душа и стъпи под силната струя гореща вода, оставяйки я да масажира схванатите мускули на врата и раменете му. Затвори очи и успя да се отпусне за десетина секунди, а после пред клепачите му като филм на ужасите заиграха образи от местопрестъплението. Все още не беше подал първоначалния доклад за разследването, а вече множество мисли се блъскаха една в друга в главата му.

Бяха ли дебнали Карън Уорд?

Онова, което видя в апартамента ѝ, определено загатваше за това. Робърт беше работил по много случаи, в които накрая се бе оказало, че извършителят е дебнал жертвата, и разпозна схемата на поведение на човек, който е живял в постоянен страх от някой друг. Освен това Хънтър знаеше, че статистиката в това отношение е плашещо зашеметяваща.