Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Имам чувството, че нещо не се връзва.

– Кое? – попита Гарсия. – Пистолетът ли?

– И пистолетът също – потвърди Робърт. – Но аз говоря за стаята.

Гарсия колебливо огледа помещението.

Хънтър видя, че доктор Слейтър и сержант Веласкес правят същото.

– Какво имаш предвид, Робърт? – попита Карлос.

– Ако това беше твоята стая – отговори Хънтър – и ако това бяха твоите неща, би ли ги подредил по този начин?

Гарсия се замисли и задържа погледа си на всяка мебел за няколко секунди.

– Ами... вероятно не бих се нуждал от етажерката за обувки или пък от тоалетката с всичките ѝ гримове.

– Не, нямам предвид това, Карлос. Говоря за местоположението на леглото, на стойката с дрехите... на всичко, което виждаш тук. Ако това беше твоята стая и твоите мебели, би ли ги подредил по този начин?

Гарсия отново огледа стаята, като този път обърна повече внимание на разположението на мебелите.

– Ами тук е доста претъпкано.

– Именно – съгласи се Хънтър.

– Но не е заради липса на пространство – намеси се доктор Слейтър, докато погледът ѝ обхождаше пода, тавана и стените. – Стаята е достатъчно голяма. Проблемът тук наистина е разположението на мебелите. Ако разместиш някои неща, помещението ще изглежда много по-голямо.

– Добре – подкрепи идеята ѝ Робърт. – Какво бихте променили? Кое бихте разместили?

Всички се замислиха.

– Аз вероятно бих разменил местата на стойката с дрехите и леглото като начало – обади се пръв Гарсия.

Доктор Слейтър кимна.

– Със сигурност. Вижте. Краят на леглото е само на няколко сантиметра от вратата и практически препречва пътя ти, когато влезеш в стаята. Отклониш ли вниманието си от него за секунда, ще удариш крака си. Освен това не е необходимо да се закрива половината от онзи прозорец – добави тя и го посочи. – Ако размениш местата на леглото и стойката с дрехите, стаята не само ще изглежда много по-просторна, но и ще бъде много по-светла през деня.

– Може би става дума за енергия – предположи сержант Веласкес, който стоеше на прага. – Сещате се... онова фън нещо.

– Фън шуй – каза Гарсия.

– Да. Може би жертвата е искала такава подредба.

Хънтър поклати глава.

– Не. Принципът на фън шуй е енергията да тече постоянно и безпрепятствено. В този случай енергията от вратата минава през леглото, а енергията от прозореца е блокирана от стойката с дрехите. В тази стая няма нищо фън шуй.

Доктор Слейтър и сержант Веласкес погледнаха с любопитство Хънтър.

– Чета много – обясни Робърт и повдигна рамене. – Бихте ли ми направили една услуга? – обърна се той към сержанта и пристъпи по-близо до леглото. – Излезте, затворете вратата и застанете пред нея. Само за момент. Искам да проверя нещо.

Веласкес се намръщи озадачено на молбата, но изпълни желанието му.

Хънтър погледна вратата, после леглото и накрая прозорците.

– Готово, сержант – извика той след няколко секунди. – Може да отворите вратата.

– Извинете ме за любопитството – каза Веласкес, след като отново влезе в стаята. – Но какво общо има подреждането на мебелите в спалнята с убийството на жертвата?

– Може би няма – отговори Робърт, коленичи и надникна под леглото. Не откри нищо. – Но в този апартамент има твърде много неща, които не изглеждат на място, например цялата тази стая, и не мисля, че това е случайно. Сигурно има определена причина.

– И каква смятате, че е тази причина? – попита сержантът.

Хънтър се изправи.

– Мисля, че Карън Уорд се е страхувала.

Веласкес се поколеба за момент.

– Страхувала се е? От какво?

– Не от какво, а от кого – отвърна Хънтър и посочи, докато обясняваше. – Поставяйки леглото тук, тя е можела да спи с лице към вратата. Затова е спяла в лявата страна на леглото, а ние знаем това, защото нощното шкафче е отляво. Ако е оставяла запалена лампата в коридора, а съм сигурен, че го е правила всяка нощ, Карън Уорд е можела да вижда евентуални сенки под вратата – стъпалата на някой, който се приближава към стаята ѝ. Точно както аз видях вашите, докато стояхте навън.

Сержантът инстинктивно погледна към обувките си.

– Освен това вътрешната страна на вратата на спалнята има сравнително ново плъзгащо се резе – продължи Хънтър.

– Обзалагам се, че не е било там преди четири месеца, когато се е нанесла Карън. Тя го е сложила и драскотините по резето и вратата показват, че го е използвала редовно.

Веласкес огледа резето и се съгласи, че изглежда съвсем ново.

– В апартамента има и други издайнически знаци, които говорят, че тя определено се е страхувала от някого.