Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Хънтър се обърна с лице към сградата.

– Вероятно Таня Кейтлин ще може да хвърли светлина върху нещо повече освен откаченото видеообаждане.

Подобно на онова, което Хънтър и Гарсия бяха видели на външната врата на жилищния блок на Карън Уорд, мерките за сигурност на сградата на Таня Кейтлин също се състояха само от старомодна система с домофони.

Робърт натисна звънеца на апартамент 202 и беше посрещнат с абсолютно мълчание. Нямаше изщракване, нито изсъскване или сигнал. Нищо.

– Работи ли това нещо? – попита Карлос.

– Не съм сигурен, но няма да се изненадам, ако не работи.

Хънтър пристъпи към таблото, доближи дясното си ухо на няколко сантиметра от високоговорителя на домофона и опита пак. И този път не чу нищо, което да предполага, че системата работи добре. Отстъпи назад и огледа заключващия механизъм на вратата. В същия момент двамата чуха пращене и изщракване от малкия високоговорител, последвано от едва доловим женски глас:

– Да?

– Госпожица Кейтлин? – попита Хънтър. – Таня Кейтлин?

– Да.

– Аз съм детектив Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция. Говорихме по-рано по телефона.

Изминаха няколко секунди мълчание, докато Таня се мъчеше да си спомни.

– Да, да, разбира се. – Гласът ѝ звучеше уморено и пораженски. – Моля, влезте.

Пронизително бръмчене разтресе тежката врата и после я отключи с още по-силно изщракване. Детективите бутнаха вратата, която изскърца на пантите си.

– По дяволите – рече Гарсия. – Тази врата звучи така, сякаш я изтезават. Някой трябва да я смаже.

До всичките три етажа се стигаше само по бетонно стълбище, което водеше до дълги, тесни и слабо осветени коридори.

– Знаем ли нещо за нея? – попита Хънтър и врътна брадичка нагоре, докато се качваха по стъпалата за втория етаж.

– Съвсем малко – отговори Карлос и отгърна на последната страница на синята папка. – Таня Кейтлин, двайсет и три годишна, родена и израснала тук, в Лос Анджелис – Лейкуд. По-малката от две деца. Баща ѝ е починал. Майка ѝ страда от болестта на Алцхаймер и живее със сина си в Сан Диего. Също като жертвата, и госпожица Кейтлин няма криминално досие. Работи като козметичка в спа клуб "Дъбън" в Торънс. Учила е в Академията за красота в Лос Анджелис по същото време като Карън Уорд. Завършили заедно и както знаеш, са живели в една къща в Саут Бей по време на стажа си.

– И двете ли са стажували на едно и също място?

– Не. Както ти казах, Карън Уорд е стажувала в Дневен спа център "Трилогия", докато Академията е уредила госпожица Кейтлин да работи на място на име "Шест градуса", също в Манхатън Бийч. И двата стажа продължили дванайсет месеца, но трудовата история на Таня Кейтлин е много по-кратка.

– Гарсия вдигна показалеца на лявата си ръка. – Само едно работно място, където е и досега – спа клуб "Дъбън".

– Откога живее тук?

– Малко повече от три години – отговори Карлос. – Преместила се, след като е напуснала къщата, която е споделяла с жертвата.

На всеки етаж имаше по десет апартамента. Жилището на Таня Кейтлин беше първата врата вдясно, когато се качиха по изтърканите стъпала. Кафява изтривалка пред номер 202 посрещаше посетителите с думите: СЪСЕДИТЕ ИМАТ ПО-ХУБАВИ НЕЩА.

Хънтър и Гарсия застанаха от двете страни на вратата. Това беше полицейски навик и те го правеха несъзнателно, без дори да се замислят. Нямаше звънец, затова Карлос почука силно два пъти на вратата. След десетина секунди тишина двамата чуха бавни и тежки стъпки, които се приближиха отвътре, но когато стигнаха до вратата, спряха и отново настъпи пълна тишина.

Хънтър и Гарсия си размениха погледи, изпълнени с любопитство.

Карлос повдигна рамене и понечи да почука още веднъж, когато вратата най-после се отключи с две шумни превъртания на ключа. След това бавно се отвори, доколкото позволяваше веригата.

Двамата детективи бяха принудени да сменят позицията си, за да могат поне отчасти да видят жената, която се беше показала през тясната пролука на открехнатата врата. Тя не запали лампата вътре и по-голямата част от фигурата ѝ бе забулена в сянка. Хънтър и Гарсия само видяха, че е висока малко повече от метър и шейсет.

– Госпожице Кейтлин? – попита Робърт и наклони глава на една страна, за да я види от по-добър ъгъл, но не намери такъв.

Вместо отговор Таня Кейтлин си пое трудно дъх през запушения си нос, последван от унило кимане.

– Аз съм детектив Хънтър от отдел "Убийства" на лосанджелиската полиция. – Робърт показа служебните си документи. – Това е партньорът ми, детектив Гарсия.