Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго, докторе. Ако можех да дойда по-рано, щях да го направя, но тази вечер бях на две местопрестъпления на убийства и на едно на групово изнасилване.

Доктор Барне не прикри изненадата си.

– За жалост – обясни детектив Уеб, – в някои нощи се случват такива неща. Ако това е Градът на ангелите, Бог да ме опази да не попадам в Града на дяволите. – Той посочи към масата. – Моля...

Гуен се върна на същото място, където беше седяла един час. Детектив Уеб се настани на стола срещу нея от другата страна на масата.

– И така, как мога да ви помогна? – Той сключи пръсти и сложи ръце на масата.

Доктор Барне се вгледа изпитателно в детектива. Той имаше вида на човек, свикнал с тежка работа и отговорност. Тя си пое въздух през носа и бавно го издиша през устата, а после започна да разказва историята си от момента, когато слезе в подземния паркинг.

– Носите ли бележката? – попита детектив Уеб и си сложи очилата за четене, които бяха окачени на връв на врата му.

Гуен остави писмото на масата.

Детектив Уеб извади латексови ръкавици от джоба си, нахлузи ги и обърна плика към себе си.

– Казахте, че не сте получавали други такива бележки? – попита той.

Тя поклати глава.

– Това е първата.

– Пипал ли я е някой друг освен вас?

– Не.

– Тогава откакто сте намерили бележката, никой друг не я е докосвал?

– Не.

Детектив Уеб отвори плика и извади писмото. Фактът, че са използвани изрязани от списание букви и думи, изглежда, не го изненада. Той го прочете наум.

Хващам се на бас, че не си ме забелязала, че стоя зад теб, когато си купи "Лос Анджелис Таймс" от павилиона за вестници, нали?

Трябва да кажа, че косата ти мирише различно, когато си будна.

Детективът прочете писмото два пъти и вдигна очи към доктор Барне.

Тя гледаше право в него.

Уеб махна очилата за четене от носа си и ги пусна да увиснат на връвта около врата му.

– Кога за последен път си купихте "Лос Анджелис Таймс" от павилион, докторе?

– Тази сутрин. Правя го всяка сутрин, преди да отида в кабинета си.

– И къде се намира?

– В центъра. На Западна девета улица.

Детективът кимна.

– Оживена улица. И забелязахте ли някой да стои зад вас, докато си купувахте вестника? Някой, застанал достатъчно близо, за да помирише косата ви?

– Не.

– Помислете внимателно, докторе. Тази сутрин, вчера или може би завчера?

– Повярвайте ми, детектив Уеб, мислих за това по-внимателно, отколкото можете да си представите. Не забелязах никой да стои зад мен – тази сутрин, вчера, завчера или в който и да е друг ден.

Уеб се облегна назад на стола и се вгледа в доктор Барне. Тя беше привлекателна жена. Черната ѝ като нощ коса беше оформена в идеална прическа – подстригана на стъпала и късо на тила, с по-дълги кичури от двете страни на лицето. Очите ѝ, тъмни като косата, притежаваха някаква ведрост, която беше заразителна. Присъствието ѝ беше успокояващо. Детективът не се изненада, че Гуен Барне е избрала да стане психотерапевт.

– Имали ли сте неприятности с преследвачи, докторе?

– Не, не бих казала – отговори тя и на свой ред се втренчи в него. – Не изглеждате убеден.

Уеб повдигна рамене.

– Всяка година получаваме десетки оплаквания за преследвачи, докторе. Занимавам се с някои от случаите. Истината е, че вие отговаряте на профила на обичайната мишена.

Доктор Барне се изненада от забележката, но изражението ѝ не показа нищо.

– И какъв е профилът?

– Вие сте неомъжена и много привлекателна жена, докторе. Кариерата ви, изглежда, е доста успешна...

– Откъде знаете, че не съм омъжена? – прекъсна го тя.

Детективът нацупи устни и учудено повдигна рамене, сякаш искаше да каже: Сериозно ли питате ?

Гуен вдигна ръце в знак, че се предава. За момент беше забравила къде се намира.

– Добре – каза Уеб. Знаеше, че доктор Барне е имала предостатъчно време да мисли за сценариите около писмото.

– Нека ви задам няколко бързи въпроса, докторе. Мислите ли, че бележката може би е от някой бивш – съпруг, приятел, любовник – някой, с когото сте имали връзка в миналото? Може би някой, с когото връзката не е приключила много добре?

Тя поклати глава.

– Нямам бивш съпруг. И не на другите въпроси. Само за това си мисля, откакто намерих бележката. И тъй като чаках тук няколко часа, премислих го стотици пъти. Не се сещам за абсолютно никого.

– Още веднъж, съжалявам, че сте чакали толкова много.