Крис Картер - Смъртоносно обаждане

За какво говореше той, по дяволите? Вярно ли беше нещо от това? Ако блъфираше, за да се опита да уплаши и прогони човека в дома ѝ, изглежда, не успяваше.

– Гледай екрана – заповяда демонът.

Изведнъж, светкавично като шамара, който беше получила по-рано Касандра, господин Джей видя, че вдясно от съпругата му се появи ръка с ръкавица и я наръга във врата. Тялото ѝ се разтресе силно, първо от удара и после от болка. Устата ѝ се отвори, готова за неизбежния писък, но парализираните ѝ гласни струни успяха да издадат само сподавен вик, който микрофонът на мобилния телефон не улови.

– НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! – изкрещя господин Джей.

Все още с телефона в ръка, той скочи на крака и загуби равновесие, но бързо го възвърна, като се хвана за леглото. Възелът в стомаха му се превърна в бездънна яма, която заплаши да го погълне.

Очите на Касандра, които все още бяха приковани в неговите, се разфокусираха. Животът отстъпваше пред вцепенението.

Когато ръката с ръкавица се отдръпна, господин Джей осъзна какво всъщност се е случило. Според ъгъла на наръгването, от югуларната вена на Касиди трябваше да бликне кръв с толкова силно налягане, че да я изстреля из стаята. Господин Джей знаеше това много добре, но видя само мъничко петно там, където кожата ѝ беше прободена с игла на спринцовка.

– Успокой се, Джон – каза демонският глас със спокоен и зловещ тон. – Жена ти не е мъртва. Все още. Инжектирах ѝ нещо, което ще вкочани по-голямата част на тялото ѝ, но няма да повлияе на мозъка и нервната ѝ система. Слуховият и зрителният кортекс също няма да бъдат засегнати. Знаеш какво означава това, нали? – Този път човекът, който беше с Касандра, направи пауза, за да постигне драматичен ефект. – Въпреки че тялото ѝ ще бъде временно парализирано, тя ще може да чува, да вижда и да чувства абсолютно всичко. Нали така?

Очите на Касандра трепкаха безцелно няколко секунди и после отново се втренчиха. Озадачеността в тях се превърна първо в борбеност, после в безутешност и накрая в неподправен ужас, когато тя осъзна, че вече не контролира тялото си.

Господин Джей прочете израза в очите ѝ като отворена книга и сърцето му се сви за втори път.

– И така, както се опитвах да ти обясня, преди да ме прекъснеш, Джон, ето какви са правилата.

Тялото на господин Джей се разтрепери от комбинация от гняв и нещо, което не беше изпитвал много отдавна – страх. Той беше говорил сериозно – имаше ли дори малък шанс, щеше да даде живота си за съпругата си, без да се колебае.

– Вземи мен – настоя господин Джей, сдържайки гнева си и опитвайки се да говори спокойно. – Ще дойда при теб – със завързани ръце и очи... както поискаш. Само ми кажи къде и ще бъда там. Ще се разменим. Ще пуснеш съпругата ми и ще вземеш мен. И после прави каквото искаш. Ако това ти доставя удоволствие, може да ме нараняваш до насита, преди да ме убиеш. Няма да се съпротивлявам. Обещавам. Само я пусни.

Последва пълно мълчание.

И в същия момент съвсем нова теория сякаш зашлеви в лицето господин Джей.

– За пари ли става дума? – попита той, съмнявайки се в собствените си думи. – Пари ли искаш?

Пак мълчание.

– Имам близо четири милиона долара в международна банкова сметка. Ако изтегля още ресурси, вероятно ще събера още един милион. Това са пет милиона долара. Всичките са твои. Мога да ти ги прехвърля до последния цент. Ти само трябва да...

– Не ме слушащ, Джон – отново го прекъсна демонът. – Има само един начин да помогнеш на жена си и това е, като отговориш правилно и на двата ми въпроса. Ако ме прекъснеш още веднъж, ще го приема за грешен отговор. Всеки път, когато ми кажеш грешен отговор, жена ти ще бъде наказвана. Разбираш ли какво ти казвам?

Касандра замоли с поглед съпруга си.

– Да или не, Джон? Никой друг отговор няма да свърши работа. Кажеш ли друг отговор освен "да" или "не", ще започна да я наказвам.

Господин Джей стисна в юмрук пръстите на дясната си ръка и цялото му същество се разтрепери от неописуем гняв. Никога през живота си не се беше чувствал толкова безпомощен. Накрая каза отговора, който искаше да чуе демонският глас.

– Да.

– Сега най-после си на правилния път – отговори сатанинският глас и обясни правилата. – Просто е, нали? И дори не си помисляй да се обаждаш на полицията. Уверявам те, че те няма да пристигнат тук навреме.

Устата на господин Джей пресъхна като пустиня.

– И така, слушай, Джон, защото животът на жена ти зависи от това.

Последва изпълнена с напрежение пауза.