Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Хънтър остана в кабинета, след като Гарсия си тръгна. Въпреки че не научи много от фейсбук, туитър и другите социални мрежи, той искаше да се разрови малко по-надълбоко в личните профили на Карън Уорд, Таня Кейтлин и Пит Харис. Започна, като внимателно препрочете всичките петдесет и два коментара под постинга "Ленив мозък" във фейсбука на Пит Харис. Пак никой не се открои с нищо особено, с изключение на коментара на Таня Кейтлин, която недвусмислено признаваше, че не знае наизуст нито един телефонен номер. Разбира се, убиецът на Карън Уорд можеше да е попаднал на същата информация с други методи и постингът да е само случайност, но Хънтър не вярваше в случайности, особено в този случай, когато Карън беше задала на Таня много директен въпрос: Сериозно? Нито дори моят номер? Страхотна най-добра приятелка си, няма що.

През следващия час и половина Робърт прескача от един профил в друг, чете постинги, разглежда снимки и свалени от интернет изображения. Колкото повече четеше и колкото повече изображения виждаше, толкова повече се изненадваше. Хората разкриваха живота си в интернет за всеки, който искаше да прочете за него, и въпреки че повечето уебсайтове на социални медии предлагаха доста надеждни мерки за сигурност, мнозина ги пренебрегваха.

Към девет и половина вечерта очите на Хънтър вече се бяха насълзили от взиране в компютърния екран. Трябваше да излезе от кабинета.

Най-голямата му страст беше малцовото шотландско уиски. Старомодният шкаф за напитки в ъгъла на дневната на апартамента му съдържаше малка, но внушителна колекция от малцови уискита, които вероятно биха задоволили повечето познавачи. Робърт не се смяташе за експерт по уискито, но за разлика от мнозина поне знаеше как да цени аромата и качеството му, вместо само да се напие, макар че понякога и това помагаше.

Той си помисли да си отиде вкъщи, където можеше спокойно да се наслади на колкото иска малцово уиски, без да се охарчи, но се поколеба дали идеята да си седи у дома тази вечер е толкова добра.

Хънтър живееше сам. Нямаше съпруга, нито приятелка. Не се беше женил и интимните му връзки рядко продължаваха по-дълго от няколко месеца, понякога много по-малко. Напрежението на работата като детектив в отдел "Свръхтежки убийства" на лосанджелиската полиция и всеотдайността, която тя изискваше, изглежда, бяха прекалено трудни за разбиране от страна на повечето жени. Робърт обаче нямаше нищо против живота на самотник, но все пак беше човек и понякога самотата в малкия му апартамент беше последното, от което се нуждаеше. И тази вечер беше една от онези.

Нощният живот в Лос Анджелис безспорно е от най-оживените, най-лудешките и най-вълнуващите в света. Изборът беше неограничен – от луксозни и модни нощни клубове, където богатите и известните се смесваха с холивудските звезди, до тематични барове и мрачни, долнопробни ъндърграунд заведения и частни купони, където откачалките изпълзяваха да играят. В каквото и настроение да си, със сигурност ще намериш подходящо място в Лос Анджелис. Тази вечер Хънтър беше в настроение за силно питие, но в спокойна обстановка.

– Слушаш ли ме, Джон? Ако ме слушаш, гледай екрана.

Стомахът на господин Джей се сви, когато чу непоколебимата решителност в дигитално изменения глас. Очите му бяха втренчени в Касандра и изпълнени със съмнение, гняв и страх. В нейните очи обаче той съзря и нещо друго освен уплаха. Нещо, което беше виждал много пъти преди това, но никога в очите на съпругата си. Беше го виждал в очите на хората, които премахваше – отчаяние, породено от пълна безнадеждност.

Касандра, миличка. Моля те, чуй ме. Всичко ще бъде наред. Ще реша проблема. Обещавам ти, любов моя. Ще умра, преди да позволя да ти се случи нещо лошо.

Сега обаче тя беше осъзнала, че това не е вярно. Какво можеше да направи господин Джей? Как можеше да остане верен на обещанието си? Как можеше да попречи да ѝ се случи нещо лошо? Как можеше да я защити, когато беше на стотици километри от нея?

Объркването на Касандра беше неизмеримо. Тя никога не беше виждала съпруга си толкова безчувствен. Никога не го беше чувала да говори толкова студено. Това не беше господин Джей, когото познаваше. Не беше човекът, за когото се беше омъжила. Касандра се беше омъжила за бизнес консултант, който имаше малка фирма.

Аз работя за най-могъщия синдикат в Лос Анджелис и цяла Калифорния. Синдикат, който не спазва никакви закони. Има си свои закони. Ролята ми в този синдикат е много специфична. Може да се каже, че аз съм "последната правоприлагаща сила" на техните правила – последната инстанция в тяхната верига за решаване на проблеми. Всъщност аз съм "краят на веригата". Ако дойда при теб, аз ще бъда последният човек, когото ще видиш.