Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Отговор не последва.

– Кас?

Мълчание.

– Скъпа, не знам дали ме чуваш, но не съм сигурен дали това нещо работи. Не те виждам и не те чувам.

Пак нямаше отговор, но камерата бавно се отмести надясно и най-после показа лицето на Касандра.

Господин Джей почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки. Нещо не беше наред.

Касандра седеше на трапезен стол. Косата ѝ беше завързана на опашка. Главата ѝ беше наведена и закриваше част от лицето, но онова, което видя господин Джей, го накара да се разтрепери. Съпругата му беше плакала, при това от известно време, ако се съдеше по зачервения ѝ нос и размазания грим, който се стичаше чак до брадичката.

В емоционално отношение Касандра беше най-силната жена, която господин Джей познаваше. Не се разплакваше лесно. Той я беше виждал да плаче само веднъж, когато майка ѝ почина преди осем години.

– Касандра, скъпа, какво става? Добре ли си? Защо плачеш? – В гласа му прозвуча искрено безпокойство.

Тя си пое дълбоко дъх през запушения си нос, но не каза нищо.

– Кас, кажи нещо, за бога. Започваш да ме плашиш. – Господин Джей обърна телефона си наляво и надясно, сякаш проверяваше нещо. – Мамка му. Включен ли е звукът на това нещо? Не знам дали боравя правилно с видеото, скъпа.

– Всичко е наред със звука, Джон.

Гласът, който се разнесе от малките високоговорители на мобилния телефон на господин Джей, накара тялото му да се вцепени. Беше дигитално изменен, за да звучи плътно и дрезгаво, но твърде плътно за човешки глас.

– Какво? Кой си ти? И какъв е този демонски глас? Какво става, по дяволите?

– Става това, че се хванах на бас със съпругата ти – отговори гласът.

Объркването на господин Джей се засили.

– Какво? Това някаква шега ли е?

– О! Определено не. Гарантирам ти, че всичко е абсолютно реално, Джон.

– Кой си ти?

– Няма значение. Но това има. Вдигни глава.

Заповедта беше отправена към Касандра.

Треперейки, тя се подчини.

Касандра повдигна брадичка и когато видя съпруга си на екранчето, по лицето ѝ отново потекоха сълзи. Сърцето на господин Джей се сви. Той съсредоточи вниманието си върху очите ѝ и в тях съзря нещо, което никога не беше виждал – безнадеждност и силен страх. Господин Джей разбра, че онова, което се случва, не е шега.

– Касандра, какво става? Кой е в къщата с теб?

Устните ѝ отново потрепериха, но тя само поклати глава.

– Не ѝ е позволено да говори, Джон – съобщи гласът. – Първо трябва да ѝ разреша.

Въпреки тези думи Касандра извика през сълзи, но от устата ѝ излезе само шепот.

– Джон, моля те.

ПЛЯС.

Непознатият зашлеви Касандра през лицето толкова бързо, че господин Джей изобщо не видя движението. Главата ѝ неестествено се изви наляво от силата на шамара. Кожата на дясната ѝ буза веднага се зачерви и от гърлото ѝ се изтръгна изпълнен с болка писък на агония, последван от отчаяно ридание.

За секунда и от чиста изненада, сърцето на господин Джей излезе от ритъм. Очите му се отвориха широко. Не можеше да повярва.

– Мамка му! Копеле!

– Казах ти да не говориш, докато не ти разреша, нали? – спокойно рече гласът. – Не го прави отново.

Касандра бавно обърна глава и пак погледна в екранчето на мобилния си телефон. Силната плесница беше разцепила десния ъгъл на устата ѝ и по брадичката ѝ се стичаше тънка струйка кръв. Страхът в очите ѝ се беше превърнал в ужас.

Във вените на господин Джей като тъмна лавина премина гняв, който се разля във всички посоки, докато цялото му тяло се разтрепери.

– Касандра, миличка – каза той. – Моля те, чуй ме. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти. Засега прави каквото той ти казва. Ще реша проблема. Обещавам ти, любов моя. Ще умра, преди да позволя да ти се слу чинещо лошо.

Касандра преглътна сухо и по лицето ѝ потекоха още сълзи. Тя примигна веднъж и лекокимна, за да покаже, че не само е разбрала, но и че му се доверява.

Господин Джей затвори очи и си пое дълбоко дъх. Когато след секунда ги отвори, той сякаш се беше превърнал в съвсем друг човек, когото Касандра не беше виждала дотогава.

Лицето на господин Джей беше безизразно, очите му бяха студени като камък и въпреки всичко, което се случваше, следващите му думи бяха произнесени смразяващо спокойно, непоколебимо и решително.

– А сега, слушай, който и да си ти. Знам защо правиш това. Знам, че си ядосан. Знам, че си обиден, но твоят проблем съм аз и никой друг. Съпругата ми не е част от това. Ето защо, разправяй се с мен. – Господин Джей доближи лице до телефона си. – Ти и аз. Никой друг. Кажи само час и място и ще бъда там, за да се изправя пред теб очи в очи. Имаш думата ми. След това ще направим каквото искаш. По твоите условия. Без въпроси. В момента обаче остави жена ми на мира и напусни дома ни.