Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Този път салонната управителка не прикри одобрението си.

– Американец, който не само знае да избира уиски, но и как да го пие. Не се срещат много такива.

Робърт се намръщи.

– Наистина ли? Дори в голям уиски бар като този?

Тя се засмя.

– Ще се изненадате. Дори не знаят как се пише уиски. А занапред нещата ще стават още по-лоши. – Салонната управителка кимна към масата на "градските момчета". – Разбирате ли какво имам предвид?

Хънтър се усмихна.

– Да, предполагам, че сте права.

– Веднага се връщам с питието ви.

Тя тръгна към главния бар, а Хънтър прелисти менюто с ястията.

– Заповядайте – каза салонната управителка само след минута и сложи на масата му чаша уиски и миниатюрна каничка вода. – "Килкоман" от 2010 година, сингъл малц.

– Благодаря – отговори Робърт и затвори менюто.

– Избрахте ли си нещо?

Той кимна.

– В такъв случай, след като вече съм тук, мога да взема поръчката ви.

Хънтър си поръча чийзбургер и пържени картофи.

– Веднага ще ви ги донесат – отвърна салонната управителка, замисли се за момент и после протегна ръка. – Между другото, казвам се Линзи.

– Робърт – отговори Хънтър и стисна ръката ѝ. – Приятно ми е да се запознаем.

– И на мен. – Думите ѝ бяха последвани от съвсем леко, но очарователно намигане.

Линзи тръгна криволичейки между масите, като внимаваше да избегне "градските момчета". Хънтър взе чашата и я поднесе към носа си. Ароматът на торфен пушек на златистата течност го накара да се усмихне. Той вдигна каничката, сипа няколко капки вода в уискито и най-после отпи. Първо се усещаше лек, сладък вкус на ванилия, а след това – по-траен меден аромат на жарава – идеалната комбинация за малцово уиски. Робърт затвори очи и се наслади на мига – може би малко по-дълго, отколкото трябваше, защото не забеляза човека, който застана пред масата му.

– Дължиш ми обяснение.

Предметът се измъкна от плика и падна на масата. Детектив Уеб придърпа стола си по-близо, за да го разгледа по-добре. Очите му се стрелкаха между предмета и доктор Барне няколко секунди, докато се питаше дали ще види само това, но от плика не излезе нищо друго.

– Това е... сребърна гривна – безучастно каза той, докато гледаше змиевидната плетка на гривната с амулет сърце.

– Това е гривна от бяло злато – поправи го доктор Барне. – Не е сребърна.

– Добре. Извинете – отговори Уеб, като се зачуди какво значение има това.

Гуен видя изражението му и обясни:

– Мама ми подари тази гривна за тринайсетия рожден ден. Семейството ни беше много бедно. Живеехме в лош и занемарен квартал. Баща ми ни напусна, когато бях на пет години, и повече не го видяхме. Майка ми работеше на две места, за да ни издържа, и е спестявала всеки цент, който може да си позволи, бог знае колко дълго, за да може да купи такова нещо.

– Гласът ѝ изведнъж стана тъжен. – Тя почина само няколко месеца след това.

Едва тогава детективът забеляза надписа с дребни букви върху амулета сърце. Три думи една над друга – Винаги бъди сипна.

– Съжалявам – с искрен тон каза той.

Доктор Барне прие думите му, като кимна, и след това продължи:

– От тринайсетия си рожден ден неизменно нося гривната всеки ден. Никога не забравям да си я сложа. Не съм я губила. Винаги е с мен. Свалям я само когато си лягам да спя.

Уеб изглеждаше заинтригуван.

– Не мога да спя с бижута на мен – поясни тя. – Махам всичко – гривни, колиета, пръстени. Не знам защо, но ме плашат. Сънувам кошмари.

Детективът реши, че това е интересно, защото имаше приятелка, която също не можеше да спи с бижута. Сваляше ги, преди да си легне, включително венчалната халка.

– Снощи се прибрах вкъщи – продължи да разказва Гуен, – махнах гривната, пръстените и колието си и ги оставих на нощното шкафче, както правя всяка вечер. Когато се събудих сутринта, всичко беше там, с изключение на гривната. Беше изчезнала.

Уеб се накани да каже нещо, но тя го изпревари.

– Да – каза доктор Барне.

Той се намръщи.

– Да. Да. Не. И да.

– Моля?

– Знам какво ще ме попитате, детектив. Първо ще ме попитате дали съм абсолютно сигурна дали гривната е била на мен, когато съм се прибрала вкъщи. Отговорът на този въпрос е да. После ще ме попитате дали съм абсолютно сигурна, че съм я свалила и оставила върху нощното шкафче, както ви казах. Отговорът на този въпрос също е да. След това ще ме попитате дали няма вероятност гривната да се е разкопчала някъде и да е паднала от китката ми, може би на паркинга, където е кабинетът ми, или пред дома ми, или дори до павилиона, откъдето всяка сутрин си купувам вестник.