Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Най-страшното е, че това е трябвало да бъде само началото – добави Хънтър. – Нямало е да спре след тези дванайсет.

Шокът на капитана се видоизмени в озадаченост.

– Какво?

– Умът на Никълъс Холдън е... помрачен – обясни Робърт. – Гневът, болката, вината, безкрайната мъка... всичко е било твърде много, за да го понесе. Съсипвало го е отвътре. Единственият начин, по който е можел да се справи мозъкът му, е бил да намери нещо като изпускателен клапан

– Да освободи всичко – болката, вината, гнева. Той самият го каза – нещо, което да даде на живота му нова цел, нов смисъл.

– И затова е решил да обвини всеки шофьор в света за смъртта на семейството си? – В думите на капитан Блейк прозвуча гняв.

– Не, не всеки шофьор – поправи я Хънтър. – Само онези, за които е намерил доказателство, че са си направили селфи, докато шофират. Тъй като за него, в края на краищата, това е било действието, което е причинило смъртта на семейството му, всичките са били виновни колкото шофьорката на синия "Форд Фюжън".

– Това е нелепо – поклати глава Барбара.

– Случва се всеки ден по целия свят, капитане – отбеляза Робърт. – Расизъм, сексизъм, хомофобия... Всичко е стереотип. Именно това е правил Холдън – създал си е стереотипна представа на много лично ниво.

Капитан Блейк не беше мислила за случая от тази гледна точка.

– Говори ли с Холдън? – попита тя. – Разпитахте ли го вече?

– Опитахме се – отвърна Гарсия, – но той настоява за адвокат от самото начало. Не отронва нито дума.

– Не бих очаквала друго.

– Преди час се върнахме от дома му – уведоми я Карлос.

– Екипът ни все още е там и търси повече доказателства, но със сигурност знаем, че хората на "таблото на смъртта" са били само началото. Те са онези, които той е открил, откакто е започнал да проучва уебсайтовете на социалните мрежи, и за които е планирал всичко, включително какви въпроси да им зададе. Криминалистите от отдел "Информационни технологии" започнаха да работят по двата лаптопа, които намерихме в сутерена му, затова бог знае какво още ще открием, но само на записки на хартия намерихме доказателства, че Холдън вече е събирал информация за най-малко още пет души. Пет нови жертви.

– Десет – поправи го Гарсия.

– Какво? – Капитан Блейк не изглеждаше сигурна.

– Всяка от жертвите на Холдън се брои за две – поясни Хънтър. – Човекът, когото той убива, и човекът, когото съсипва психически. Онзи, когото Холдън смята за истинската мишена. На когото се обажда.

– Да – каза Барбара, нарушавайки последвалото мълчание. – Разбирам как болният му мозък е успял да обвини всичките тези невинни хора за смъртта на семейството си. Разбирам и причината за видеообажданията, играта с въпросите, вината, безпомощността, всичко, но защо са били бележките? Защо е използвал метода на действие на преследвач?

Робърт привлече вниманието ѝ към таблото със снимките.

– Виж хода на разследването, капитане. Накъде мислиш, че се бяхме отправили?

Блейк най-после схвана мисълта му.

– В погрешна посока.

– Умът му може да е помрачен, но Холдън не е глупав – отбеляза Гарсия. – Той е криминалист. Познава подробно и отвътре работата ни. Разбира процедурите на разследването по-добре от всеки престъпник. Холдън ни подхвърля нещо реално като бележка, намерена в домовете на жертвите, и ни праща за зелен хайвер в продължение на години.

– Може би завинаги – каза Хънтър. – Ако не беше екранният кадър на Ерика Барне, не съм сигурен колко време щеше да ни отнеме, докато стигнем до него. Вероятно никога. Холдън не допусна нито една грешка, капитане. Извадихме късмет.

– Най-лошото е, че адвокатите сигурно ще използват защитата за "помрачения ум", когато се стигне до съд – рече Карлос. – Ще твърдят, че болката и скръбта са изкривили представата му за света и хората около него. Ще заявят, че той е "невменяем" – дума, която ние "обожаваме" – и вероятно ще го изпратят в психиатрично заведение.

Капитан Блейк тръгна към вратата.

– Знаеш, че това зависи от съдията и съдебните заседатели, Карлос. Не е наша грижа. Нашата работа беше да го хванем и да му попречим да убие отново и ние направихме точно това, затова поздравления за добре свършената работа. – Тя отвори вратата и спря. – Когато приключите с докладите, искам и двамата да си починете. Разбирате ли?

Вземете си два дни отпуск. Това е заповед. Ако видя лицата ви в тази сграда през следващите два дни, ще раздавате глоби за неправилно паркиране в Комптън.