Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Пръстови отпечатъци... пръстови отпечатъци... пръстови отпечатъци...

И тогава прозрял истината. Никълъс Холдън бил експерт по пръстови отпечатъци.

Хънтър разказа на капитан Блейк, че отворил досието на Холдън, открил за катастрофата и после прочел доклада на отдел "Разследвания на автомобилни катастрофи".

– Кръвният съсирек е бил последица от злополуката – каза Барбара. – Затова не си го видял на снимката в досието му.

– Точно така – потвърди Хънтър. – Тъкан от белег, останала от травмата и кръвоизлив в окото. Снимката в досието му е правена няколко години преди това.

– Откога е бил криминалист?

– От седем години. Катастрофата станала три години и половина след като започнал работа. Прекарал пет месеца в болница и близо една година на психотерапия и после поискал да му разрешат да се върне на работа.

– Седем години? И никога не сте го срещали преди това?

– Блейк погледна първо единия, а после другия детектив.

– Само два пъти, капитане – обади се Гарсия. – Винаги на местопрестъпления и той винаги е бил с маска на носа и устата и с качулка на предпазния гащеризон, смъкната над главата му.

– Как така само два пъти?

– Холдън работеше в лабораторията – обясни Хънтър.

– И беше много добър. И е много умен, защото изигра правилно картите си. Една година и седем месеца е събирал информация за жертвите. По това време е бил лаборант. Когато най-после решил, че е готов да осъществи плана си, поискал да бъде прехвърлен в полевия екип за обработване на местопрестъпления. Това е станало преди пет месеца.

– Удобно – отбеляза капитанът.

След това Робърт обясни, че когато прочел заключенията на отдел "Разследвания на автомобилни катастрофи", че злополуката, отнела живота на цялото семейство на Холдън, е станала, защото шофьорката на другата кола е използвала мобилния си телефон, за да направи селфи, нещо прещракало в мозъка му и си спомнил селфитата, направени по време на шофиране, които бил видял на страниците на Таня Кейтлин и Джон Дженкинсън в социалните мрежи. Беше ги запомнил, защото ги бе видял същия ден.

Той показа двете снимки на капитан Блейк.

– Шегуваш се – каза тя, когато най-после започна да свързва нещата.

– Това не е всичко – рече Хънтър. – Снощи имаше трета жертва, помниш, нали? – Той зареди една последна снимка в компютъра си – още едно селфи по време на шофиране, на Ерика Барне и сестра ѝ доктор Гуен Барне.

Капитан Блейк онемя за момент. Като Хънтър и Гарсия, и тя не вярваше в случайности.

– Щом си разбрал, че Никълъс Холдън е вашият човек, защо не си повикал екип на специалните части да атакува дома му? – попита Барбара. – Защо не се обади на Гарсия? Защо отиде сам там, по дяволите?

Карлос погледна Робърт със същия смразяващ поглед, както преди.

– Да, защо не се обади на партньора си?

– Защото цялата ми теория се основаваше на един спомен, капитане. Колкото и да мислех, че съм сигурен, нямах реално доказателство, че Холдън е "телефонният" убиец. Трябваше ми потвърждение, че той наистина има същия кръвен съсирек с форма на сърце в лявото си око, защото това беше единственото реално доказателство, с което разполагахме, за да идентифицираме убиеца.

– Ха! – изсмя се Гарсия. – А сега ѝ разкажи за плана си как да получиш потвърждението.

Капитан Блейк погледна въпросително Хънтър.

– Нямах план – започна Робърт. – Не знаех какво да направя, но знаех, че съм попаднал на всичката онази умопомрачителна информация в разстояние на един час. Информация, която евентуално ни беше предоставила самоличността на убиеца, и не исках да чакам до сутринта за потвърждение.

– И затова взел доклад за пръстови отпечатъци от едно разследване – поде Карлос – и отишъл в дома на Холдън.

Капитан Блейк започна да разбира защо Гарсия се бе развеселил.

– О, моля те, не ми казвай, че планът ти е бил да почукаш на вратата му с извинението, че искаш експертното му мнение за нещо... в два часа след полунощ.

Усмивката на Карлос стана по-широка.

– Позна от веднъж, капитане. Наистина това е бил планът му. Безотказен, не мислиш ли?

Барбара се засмя.

– Добре, съгласен съм, че планът беше глупав – съгласи се Хънтър. – Но накрая някак проработи.

След това Робърт разказа на капитан Блейк всичко, което се беше случило от момента, когато влезе в къщата на Холдън, до момента, когато се обади да докладва за случилото се.

– Дванайсет души на таблото? – попита Барбара. – Веселието беше изчезнало от гласа ѝ. Очите ѝ гледаха шокирано.