Роджер Хоббс - Призрак

Открих място за паркиране през няколко пресечки и тръгнах пеша обратно към хотела. Ако можех да видя мястото, откъдето Рибънс и Морено бяха извършили удара, положително щях да възпроизведа плана им за бягство в съзнанието си. Да мина по техния път и да видя онова, което те бяха видели. Да вникна в мислите им. Минах покрай телевизионните екипи и се проврях под жълтата полицейска лента. Полицаят ме погледна въпросително, но аз бръкнах във вътрешния си джоб и му показах разтворения си портфейл, като си придадох възможно най-нахакан вид. Вътре нямаше нищо, което дори далечно да наподобява полицейска значка, но нахакаността ми свърши работа. Ако се държиш така, сякаш си някой, хората намират начин да ти повярват.

Униформеният ми махна с ръка да минавам и не ме погледна повече.

Вратите на казиното под надписа „Риджьнси“ бяха затворени и покрити с найлони. Всичко наоколо изглеждаше странно пусто. Казах си, че в момента на престъплението районът сигурно е бил относително тих, но не чак толкова, колкото сега. Колите бяха вдигнати от паркинга, а кървавите петна — измити със силни струи вода. Всичко изглеждаше някак призрачно. Гаражът отсреща беше открита отвсякъде бетонна конструкция, където човек можеше да си остави колата и на десетия етаж, стига да иска. Будката за билети беше разбита, около нея имаше още един кордон полицейска лента. Вече виждах ясно как се е развила цялата операция, още от първите откоси на автомата в ръцете на Рибънс. Нямаше нищо общо с простичкия план, който Маркъс ми бе описал. Тук се бе водила битка, не обир.

Морено бе стоял отзад с пушката Погледнах към мястото, където се бе укривал. В шест сутринта трафикът около гаража е бил минимален или никакъв. Морено се е опитал да убие безшумно всички от охраната, но не е успял. Тротоарът беше покрит с дупки от куршуми. Единият от охранителите е бил още жив, когато Рибънс се е намесил с автомата. Не е имало друга причина за толкова много изстрели. Виждах ясно мястото, където Рибънс бе довършил последния охранител. С автоматичен откос, почти от упор. Кръвта беше почистена, но куршумите бяха изровили малка яма в асфалта. Това си беше чиста екзекуция.

Прекрачих бетонната бариера и влязох в гаража.

От пръв поглед се виждаше къде е била паркирана колата, с която нападателите са се готвели да избягат. Бетонните колони също бяха надупчени от куршуми, по пода имаше черни резки. Натрошените стъкла и отломките от автомобила бяха почистени, но следите от гуми и дупките от куршумите си стояха. Застанах на точното място, където е била колата, и огледах една от дупките в колоната. Беше от минимум.30-калибров куршум. Някой бе причакал Рибънс и Морено. Някой бе седял в другия край на гаража и ги бе наблюдавал през оптическия мерник на доста сериозно оръжие. Куршумът се бе забил поне три пръста в бетона.

Снайперист.

Маркъс не бе казал нищо за снайперист, но по новините в самолета бяха споменали „третия мъж“. Той бе стрелял от трийсет метра, колкото беше разстоянието между двата края на паркинга. С такава карабина е все едно да стреляш по зайци в клетка. Нищо чудно, че бе повалил Морено с един изстрел. От трийсет метра трениран снайперист е можел да ги натръшка и двамата с вързани очи. Докато всичките дупки в колоната показваха, че по-скоро става дума за аматьор, компенсирал липсата си на умения с голямо количество муниции.

Това, което не разбирах, беше времето на действието.

Третият мъж бе открил огън по Рибънс и Морено, след като те вече бяха приключили. Нормален човек би се опитал да предотврати обира, а не да се намеси едва когато всичко отива към края си. По дяволите, дори да е бил някой от конкурентна банда, който им е имал зъб, пак е щял да се опита ги спре по-рано, защото за един престъпник няма нищо по-опасно от голям брой трупове. Помислих си дали не му е трябвало време, за да подготви пушката за стрелба. Може да не е имал добра видимост и ония да са му кацнали на мушката едва когато ситуацията е излязла извън контрол. Може да не е очаквал какво ще се случи. Може пушката да е била в багажника на колата му, когато Морено е почнал да стреля. Но нито едно от тези обяснения не ми звучеше убедително.

Не, стрелецът положително е знаел какво се готви. Иначе как се бе оказал в точния момент на точното място с точното оръжие? Снайперистът е бил информиран предварително за плана на Маркъс. Но как бе възможно това?! Един-единствен път досега план на Маркъс се бе провалял, и то по моя вина.