Роджер Хоббс - Призрак

Хектор Морено и Джеръм Рибънс седяха в колата на приземния етаж на паркинга към хотел-казино „Атлантик Риджънси“ и пушеха кристали през навита на тръбичка петдоларова банкнота, като ги подгряваха със запалка върху смачкано парче станиол. Оставаха трийсет минути.

Има три добри начина да се обере едно казино. Първият е през главния вход. Вършел работа навремето, през осемдесетте, но вече не е толкова ефективен. Също като при обир на банка — няколко маскирани мъжаги влизат вътре и навират оръжие в лицето на миловидната девойка зад решетките. Тя се разплаква и ги моли да й пощадят живота, докато управителят подава пачките банкноти от чекмеджето. После лошите излизат спокойно пак през главния вход, понеже здравият разум казва, че една престрелка би струвала много повече на казиното от всичките пари, които крадците са успели да задигнат. Но времената се менят. Касиерите вече са подготвени за такива ситуации. Охраната е по-агресивна. Още със задействането на безшумната аларма — а тя винаги се задейства — отвсякъде изскачат мъже с пушки и пищови. Пак ви оставят да си тръгнете, но още щом си подадете носа навън, там вече ви чакат 40 души с автоматични карабини и пушки помпи, за да ви видят сметката. Няма две минути отсрочка както едно време.

Вторият начин е да се ориентирате към чиповете. Вземате асансьора от хотелската част, слизате в казиното и се насочвате право към масата, където залага най-големият баровец, вадите ютията и забивате един куршум точно в двойната нула. Щом чуят изстрела, всички се разбягват като пилци, а крупието тича най-напред. Богаташите не са храбреци, а обслужващият ги персонал — още по-малко. След като се пръснат, накъдето им видят очите, вземате един чувал и товарите чиповете. Пускате още два куршума в тавана, колкото да им покажете, че не се шегувате, и дим да ви няма. Звучи тъпо, но върши работа. Не се занимавате със сейфовете, поради което ще реагират по-бавно. Няма да ви чакат отвън както при първия сценарий. Можете дори да се доберете до паркинга и от там да си хванете пътя.

Има обаче проблем: какво да правите с чиповете? Ако сте взели достатъчно — да кажем, за милион и отгоре, казиното ще замени всички чипове в обращение с нови, различни на вид, и изведнъж ще се окажете собственици на чувал пластмаса без стойност. Или дори още по-лошо: технологията ви е изпреварила. Някои казина поставят в чиповете си електронен микрочип за автоматично преброяване и така могат да ви проследят. До шест часа ще сте обявени за международно издирване от Лac Вегас до Монако и чиповете няма да стават за нищо. Ако ли пък не се случи нито едното, нито другото, в най-добрия случай можете да се опитате да ги продадете на черно. Но за целта трябва да свалите цената наполовина от номиналната им стойност, защото никой няма да се набута с пари, които не разчита да си избие двойно. Както и да го въртите, с крадене на чипове няма да стигнете кой знае къде.

И накрая, третият начин да оберете казиното е да задигнете парите, докато са на път. Да ударите една от колите с инкасото. Казината превозват много пари в брой. Повече дори и от банките. Виждате ли, повечето от тях не държат в помещенията си купища пачки, както сте виждали по филмите. Имат малки сейфове, а не огромни трезори със стотици милиони, струпани на купчини вътре. Вместо да съхраняват многото пари, те постъпват като всяка друга финансова институция: когато наличните банкноти станат прекалено много, ги изпращат в банката с бронирана кола. А когато не достигат, извършват същото действие, само че в обратна посока. И всеки ден колите правят по два-три такива курса.

Но и нападението срещу брониран автомобил за инкасо не е особено лесно начинание. Това е все едно танк, пълен с пари. Да се удари банката, откъдето идват парите, също не е вариант — банките имат по-добра охрана и от казината. Номерът е да направите удара по средата на транзакцията, докато момчетата качват или свалят парите. Те дори гледат да ви улеснят. Повечето казина нямат собствен гараж, защото не се рентира. Вместо това бронираната кола спира до задния или до един от страничните изходи. Всеки път е различен. Охраната отваря задната врата и пренася чувалчетата с пари вътре.

Това е златният миг за професионалния обирджия. За шейсет секунди, по няколко пъти на ден, под открито небе, пред очите на целия град преминават повече пари, отколкото двама души могат да задигнат от половин дузина банки. Това, което трябва да направи един професионален екип, е да преодолее двама-трима едри въоръжени мъже с войнишки подстрижки, след което да отпраши с колата, преди да са дошли ченгетата. Толкова е лесно. Разбира се, нужно е да знаете кога точно се извършват доставките и през кой вход, но тези подробности могат да се научат. Информацията е лесната част. Ако успеете да гепите парите и да изчезнете до две минути, се оправяте за цял живот.