Роджер Хоббс - Призрак

Време беше. Рибънс подаде сигнала.

Пушката на Морено подскочи леко в ръцете му. Изстрелът не беше напълно безшумен, по-скоро приглушен, като от пистолет за пирони. Куршумът улучи шофьора зад ухото, малко под линията на косата. Кръв и парчета мозък опръскаха тротоара. Морено не изчака да види как тялото пада на земята. От такова разстояние нямаше съмнение, че куршумите му попадат в целта. Дръпна затвора и изхвърли гилзата. Трябваше му част от секундата, за да открие следващата си мишена, сякаш през целия си живот се бе занимавал само с това. По-близо до него беше управителят на трезора, затова той се прицели в него. Куршумът го улучи в гръдния кош и разкъса сърцето му. Третият мъж вече се бе опомнил. И действаше.

Куриерът се хвърли към колата. Препъна се в бордюра, залитна, падна на тротоара и посегна към глока в кобура си. Морено го наблюдаваше през оптическия мерник. Натисна спусъка. Куршумът профуча на две педи от мъжа, който пълзеше трескаво към прикритието. Морено даде с ръка знак на Рибънс. Ъгълът беше неудобен за далечен изстрел.

Рибънс излезе иззад колоната, вдигна калашника до рамото си и го пусна на автоматичен огън. Без заглушител. Разчиташе на бройка, не на точност. Повечето куршуми отидоха на вятъра, но един беше достатъчен. Той попадна в гръбначния стълб на куриера, малко под сърцето. Тялото му се изви върху тротоара от силата на удара. Вътре в казиното пищяха хора.

Рибънс прескочи бетонната бариера между покрития паркинг и улицата и хукна напред. Захвърли празния пълнител, постави друг и зареди патрон в цевта. По улицата и в двете посоки не се виждаха никакви коли. Беше рано. Той държеше автомата насочен напред, в случай че на някого вътре му хрумнеше да излезе и да грабне парите преди него. Без да отделя очи от вратата на казиното, той се наведе над количката и със свободната си ръка се опита да откачи чантата с парите, която беше привързана към нея с ремъци с големи пластмасови токи. Рибънс обаче не бе предвидил колко трудно ще му е да ги разкопчае с една ръка, при това в латексова ръкавица, на четвърт грам мет, в юлската жега. Ръката му трепереше.

Морено го наблюдаваше през оптическия си мерник от отсрещната страна на улицата.

Хайде, хайде, хайде!

И тогава се включи алармата.

Мощната сирена, придружена от проблясващи във фоайето светлини, бе предназначена да се задейства при пожар и земетресение. Рибънс подскочи, но се окопити и пусна един откос през стъклените врати, за да покаже на онези вътре, че не е безопасно да се намесват. Понеже стреляше с една ръка, цевта на автомата подскочи нагоре и няколко куршума се забиха в прозорците на хотелската част, като един дори отнесе „Р“-то на неоновия надпис „Риджънси“. По тротоара се посипаха гилзи. Той извика от болка, откатът едва не му изкълчи ръката. Когато овладя оръжието, Рибънс ритна торбата с парите на тротоара, обзет от безсилен гняв. Майната му. Той насочи дулото към последната останала неразкопчана тока и реши проблема с един изстрел.

От гърлото на куриера, който лежеше по гръб на няколко метра встрани, се чуваше глухо гъргорене. Очите му следваха Рибънс. По устата му бе избила кървава пяна; кръвта бе образувала тъмночервен ореол около главата му. Рибънс вдигна чантата за скъсания ремък и я преметна през рамо. Когато минаваше покрай умиращия куриер, той се спря, погледна го, наведе автомата и изпразни пълнителя в главата му.

В далечината се чуха сирени на полицейски коли. По звука бяха на около осем пресечки разстояние. Трийсетте секунди време за реагиране бяха започнали да текат. Рибънс се затича с все сили към паркинга. Тялото му се тресеше въпреки шепата барбитурати, които бе изгълтал. Очите му гледаха безумно като на дивак. Все още по улицата не се виждаха коли. Това го улесняваше.

Морено го подканваше с жестове.

Хайде, мърдай бе, тумбак дебел!

Рибънс изкрещя:

— От север става напечено. Отваряй тъпата кола и да се махаме!

Бяха на не повече от шест-седем метра един от друг. Камерите вече нямаха значение. С тези маски никой нямаше да ги познае. Двамата се затичаха към доджа. Рибънс прескочи бетонната бариера и Морено му отвори вратата, за да се качи отпред на седалката до шофьора. Смяташе той да кара. Цялата операция бе отнела по-малко от половин минута. По-точно двайсет и шест секунди, отброени по ролекса на Рибънс. Толкова беше лесно, всъщност — идваш, грабваш парите и беж да те няма. Лицето на Морено се разкриви в идиотска усмивка. Всичко бе минало перфектно.