Роджер Хоббс - Призрак

Един добре облечен рус красавец на име Олтън Хил беше карач, което означаваше, че той щеше да шофира колата, предназначена да осигури бягството ни след удара. Олтън можеше да подкара всичко, стига да имаше колела и двигател. По говора беше някъде от Калифорния. В гласа му имаше нещо момчешко, което някак не пасваше на изтупания му и делови външен вид. Кожените му шофьорски ръкавици бяха доста износени; той слушаше с половин ухо обясненията на Маркъс.

Мъжът до него, Джо Ландис, беше касоразбивач. Такива като него не отварят сейфове, а ги разбиват, буквално. След като приключат със сейфа, той вече не става за нищо. Джо беше дребно човече с големи очи и малка уста. Беше от вътрешността на Тексас. Едва ли щях да се досетя, ако Анджела не ми бе казала последното. Един съвременен касоразбивач е наполовина компютърен програмист, наполовина експерт по разрушаване на метални конструкции. Все още се срещат майстори, способни да отгатнат комбинацията само с ушите и върховете на пръстите си, но те са изчезващ вид. Днешните касоразбивачи ползват лаптоп, фиброоптичен кабел, мощна електрическа бормашина и домашно приготвен нитроглицерин, наречен „супа“. Начинаещите често оглушават, преди да са успели да отворят първия си сейф. Джо не разговаряше с никого и избягваше да среща погледите на останалите.

Малко встрани от него беше застанала една изпечена професионалистка от континентален Китай на име Сю Мей. Анджела ми каза, че имала повече дипломи за завършена магистратура, отколкото място на стената си, където да ги слага. Жената действително имаше невзрачния външен вид на кабинетен учен. Което не й пречеше да е красива. Кожата й беше матова, черната й коса беше мека и пухкава. Говореше половин дузина езици и си водеше записки в бележник. Тя щеше да бъде координатор и преводач на операцията.

Следваха двама биячи на име Винсънт и Манчини. Братя са, прошепна ми Анджела. Не изглеждаха особено яки, но на биячите рядко им личи физическата сила. Един бияч си изкарва хляба, причинявайки болка. Двамата дребни италианци съзнателно култивираха мазния си средиземноморски вид, носеха ужасяващо грозни вратовръзки в тон една с друга и позираха нахакано край огъня, широко разкрачени и скръстили ръце на гърдите си. Винсънт говореше, а Манчини слушаше.

И накрая бяхме ние.

Нашата професия няма точно наименование, ние самите се наричахме призраци. Двамата с Анджела бяхме специалисти по изчезването. Аз лично съм помогнал през годините на поне стотина крадци, обрали банки, да изчезнат безследно. Като нещата не се изчерпват само с дегизировка, фалшиви паспорти и шофьорски книжки, крадени кръщелни свидетелства и тем подобни. Най-често е въпрос на увереност. Един призрак трябва да излъчва увереност с начина, по който се държи, говори и действа. Може да си в списъка на десетте най-издирвани от ФБР престъпници, снимката ти да се мъдри във всеки пощенски клон от Бангор до Балтимор, но ако знаеш как да се правиш на някой друг и ако имаш средствата да го докажеш, може да си живееш най-спокойно на Парк Авеню и никой няма да те забележи. Хората виждат онова, което искаш да видят.

Професията ни с Анджела беше да се правим на такива, каквито не сме.

Тя бе започнала като актриса в Лос Анджелис. Както можеше да се очаква, беше много добра, но това не й бе донесло автоматично успех на големия екран. Актьорската й игра граничеше с патология. Вживяваше се в ролята до степен да се идентифицира изцяло с героинята. Не играеше, а променяше личността си. Заради което режисьорите я ненавиждаха. Един мъж може да прекара живота си, превъплътен в определена роля, но не и красива млада жена. Тя беше различна с всеки, когото срещнеше. Можеше да получи роля на красива и глуповата съпруга, а да се яви на снимачната площадка като малко момиченце. Първият й актьорски успех в живота беше в индустриалния шпионаж. Успяла бе да се уреди като изпълнителен асистент на президента на голяма самолетостроителна корпорация. Беше получила сто бона, за да открадне чертежите на последно поколение изтребител и да ги предаде на конкуренцията. От този момент нататък едва ли се бе прехранвала с нещо друго освен с кражби. Като бе изкарвала достатъчно пари, за да си позволи сама да пише ролите си. Със събуждането си сутрин решаваше за кого или какво да се представя този ден. Когато ме откри, аз се правех на агент на ФБР, за да обера една банда фалшификатори на пари. Тя ме подмами да й стана помощник и аз клъвнах.