Роджер Хоббс - Призрак

Обзе ме приятно вълнение. Отдавна не ми се беше случвало да участвам в подобен удар. Аз съм доста придирчив. Когато не работя, времето ми минава сякаш в мъгла. Дните преливат един в друг, после седмиците; животът ми прилича на видеозапис, пуснат на бързи обороти. Седя си на бюрото в апартамента до прозореца, който гледа на изток, и наблюдавам изгрева. Чета гръцки и латински класици и ги превеждам на английски в жълти бележници, понякога също на френски или немски. Някои дни не правя нищо, само чета. Преводите ми са дълги по стотици страници. Есхил, Цезар, Ювенал, Ливий. Техните думи ми помагат да мисля. Когато не работя, мои думи просто нямам.

Ето какво бях чакал толкова време: задача, която да ме спаси от скуката.

Отвътре чесната изглеждаше великолепно. Досега не бях летял с този модел. Носът й беше закривен надолу като на хищна птица, на опашката си имаше два големи мотора. При стръмното излитане усещането беше малко като във влакче на ужасите, но след като веднъж се издигнахме на девет хиляди метра, машината полетя гладко, а шумът от двигателите почти не се чуваше. В салона имаше осем седалки, плюс две за пилотите, а цената на това бижу беше малко под двайсет милиона. За такива пари всяко място трябва да е първа класа. В задната част на салона имаше добре снабден бар, над който беше окачен телевизор с плосък екран, включен на 24-часов новинарски канал; до кафе машината имаше сателитен телефон, а в целия салон — безжичен интернет. Когато вторият пилот надникна през вратата, за да ми каже, че мога да ставам, си направих кана кафе. Не мога да кажа, че ми беше особено удобно. В тия малки самолети човек не може да се изправи в цял ръст.

Отнесох каната с кафето до мястото си, налях една чаша и я изпих. Налях си втора и разтворих книгата. Нещо ме притесняваше, но не можех да определя какво.

След двайсетина минути по телевизията започна репортаж с изразителното заглавие „Престрелка в Риджънси “ и аз увеличих звука. Имената на жертвите не се споменаваха, но на екрана показаха за малко стара снимка на Морено в масленозелен камуфлажен костюм, последвана от бързо редуващи се кадри от сградата на казиното и дупките от куршуми в бетона. На крайбрежната алея беше заел позиция телевизионен екип. По тълпата зяпачи на заден план се виждаше точно къде се бе развило действието.

Репортерката съобщи, че четирима души са загинали на място, сред които и един от извършителите на престъплението. После добави, че според полицията двама други са избягали. Последната новина ме накара да наостря уши. От онова, което ми бе казал Маркъс, ставаше ясно, че има и трети стрелец, но сега получих и потвърждение. Бандитите са познавали в детайли охранителната система на казиното, съобщи репортерката, а следствието вече напредвало с пълна пара.

На екрана се появи снимка от криминалното досие на Джеръм Рибънс. Издирва се за разпит. Името му беше изписано с главни букви в долната част на екрана заедно с номера на горещата линия за подаване на сигнали. Бяха определили самоличността му за по-малко от два часа. Дявол да го вземе!

Натиснах пауза и няколко секунди се взирах с примигване в снимката. На нея Рибънс беше може би с четири години по-млад, отколкото би трябвало да е в момента. Гледаше намръщено в камерата и държеше табелката с арестантския си номер. Едър, як, но с момчешко лице и брада, наподобяваща домакинска тел. Беше приведен напред като мечка, устата му беше полуотворена. С кръвясалите си очи изглеждаше изтощен. Снимката беше направена в полицейското управление на Филаделфия, така че той беше още с цивилните си дрехи. Татуировките на едната му китка, попаднала в кадър, а също и на шията говореха много. На китката му имаше стилизирана глава на елен. По броя израстъци на рогата можеше да се определи, че е лежал пет години в затвора. Съдейки по татуирания пистолет под брадичката му, беше членувал в банда. Носът му беше чупен и така и не бе заздравял напълно; кокалчетата на пръстите му бяха покрити с белези.

Изглеждаше ми познат, но не можех да си спомня откъде.

Освен ако Рибънс не се беше издънил напълно по време на обира, името му вероятно бе изскочило от полицейските архиви, когато бяха проверявали отпечатъците на Морено. Сигурно Рибънс се бе оказал в списъка на близките му. Едва ли им бе отнело много време да сравнят полицейската му снимка със записите от видеокамерите пред казиното. Трудно можеше да бъде сбъркан с този ръст и телосложение. Както и с татуираните еленски рога на китката. Това се бе видяло достатъчно на полицията, за да подаде на медиите снимката от досието му. До следобед целият свят щеше да издирва Джеръм Рибънс.