Роджер Хоббс - Призрак

Преглътнах.

— А какво, по дяволите, са правили пари на Резерва в някакво казино? — попитах.

— Влизали са в обращение — отвърна Маркъс. — Едно средно казино върти повече пари за седмица от половин дузина банки. Вече никой не носи със себе си пари в брой. Клиентите купуват чипове с кредитна карта, а очакват накрая да ги осребрят в банкноти. След като всички банкови трезори в Атлантик Сити, взети заедно, не могат да покрият нуждите на казино като „Риджънси“ през оживен уикенд като този, самото казино решава да се регистрира като банка. За да има право да тегли суми директно от Федералния резерв, понеже нито една от частните банки наоколо не разполага с толкова налични пари. В „Риджънси“ имат сто банкомата и трийсет гишета с касиери. Това са десет банкови клона. И така е от две години насам.

— Как мислехте да се справите с джипиес чипа? Със заглушител на радиовълни?

— Чанта с оловна подплата. Най-лесното нещо на света.

— А как, по дяволите, смятахте да прецакате маркера?

— Не е наша грижа.

— Айде бе!

— Парите бяха предназначени за сделка с дрога — обясни Маркъс.

— Това нищо не обяснява.

— В шест часа източно време е задействан четирийсет и осем часов таймер. Трябва да се освободя от парите преди шест часа източно време в понеделник сутрин. Там е вече почти десет сутринта. Което означава, че разполагам с по-малко от четирийсет и четири часа, за да се измъкна от тази каша, иначе съм мъртъв.

— И как смяташе да го направиш?

Маркъс ме изгледа така, сякаш ме мислеше за дебил.

За такива като него сключването на сделки е ежедневие. И никога нищо не се обърква. Естествено, той бе възнамерявал да вложи своя дял от плячката в нови операции. Не просто добри пари, а умно похарчени пари. Най-лесният, най-бързият, най-доходният начин да се отървеш от крадена стока. Разбира се, че Маркъс бе смятал да го направи.

— Отговори ми на въпроса — казах аз.

— Ти не разбираш какво ти говоря, Джак. — Думите му излизаха бавно от устата. — Щяхме да използваме парите за сделка с дрога.

Мълчание.

Ръцете ми се плъзнаха от масата и увиснаха надолу.

— Ти изобщо не си имал намерение да обезвредиш бомбата. Смятал си да я пробуташ заедно с парите на някой оръфляк, който не подозира какво има вътре.

Сделката с дрога е доста просто нещо. Единият носи дрогата. Другият носи парите. Разменят ги. Рядко възникват усложнения. Аз реализирах първата си такава сделка, когато бях на четиринайсет. Оставих монета от пет цента на пейката в парка, пласьорът постави до нея пакетче, взе петте цента, обърна се и си тръгна. Щом съм могъл да го направя тогава, сигурно мога и сега. Детска игра.

Сделката на Маркъс не се различаваше с нищо от моята. Само дето беше по-голяма. С милион долара в брой Маркъс и онези двама шутове биха могли да купят продукти по картелни цени, колкото да напълнят лек автомобил. Чист LSD за един милион се събира в малка бутилка от минерална вода. Хероин за един милион обаче изпълва цял багажник. Кокаин за същата сума би задръстил и задната седалка. За марихуана би бил нужен камион. При това продавачът едва ли би се усъмнил и за миг в пари, вакуумирани в термофолио. Той би ги взел с чиста съвест и би си тръгнал.

Бум.

Два часа по-късно наркопласьорите в града щяха да са с един по-малко. След като мастилената бомба се взривеше, доставчикът на Маркъс щеше да се окаже с десет хиляди безполезни парчета хартия в ръцете, а на всичкото отгоре щеше да е и белязан, за да го открие по-лесно федералното правителство. Дилъри от калибъра на Маркъс биха могли да преглътнат загубата на един милион, ако нещата се изпортят съвсем, но малко биха оцелели след хайка от агенти, изсипали се от небето с хеликоптер. Маркъс не бе обрал казиното, понеже му трябваха пари. Обрал го бе, за да използва парите като оръжие. Защото Маркъс не крадеше от казиното. Той крадеше от картела.

— Нещо ме будалкаш — казах аз.

Маркъс се наведе леко напред през масата.

— Твоята задача е само да разчистиш. Моите неприятности не те засягат. Не ти плащам за удара. Не ти плащам да рекетираш казиното. Плащам ти, за да се погрижиш Рибънс да се свърже с мен, да не го хванат и да достави парите, преди таймерът да е отмерил двата дни. Ти си моята застраховка, Джак.

— Ти си се побъркал напълно.

— Знаеш ли колко души пушат кристали в северозападните щати? — каза Маркъс. — Всички. Търсенето е огромно. Чистият метамфетамин върви по шейсет до деветдесет долара за грам. Наполовина на кокаина, но при петдесет пъти по-голям оборот. И то при положение че е средно качество. Което е два пъти повече, отколкото струва на границата. Петдесет пъти повече от производствената му цена. Помисли си за печалбата. И докато един от главните ми конкуренти го чака пандиз или нещо по-лошо заради прецаканите мангизи, само от тази сделка можехме да изкараме осемцифрена сума. Да основем дузина лаборатории. Да сме на всеки ъгъл от тук до Сан Франциско. Стоте хиляди долара, които платих на Морено, можеха да се превърнат в седемдесет и пет милиона за половин година. Затова, когато казах, че днес е голям ден за мен, знаех какво говоря. В края на краищата всичко опира до онова, което виждаш пред себе си. Само че на огромни купчини.