Роджер Хоббс - Призрак

Не можех да споря с него. Не бях дори сигурен, че изобщо ми се спори.

И тогава Маркъс ми разказа цялата история. Започна половин час преди удара и го проследи целия, стъпка по стъпка, като спортен коментатор, който предава мач по радиото. Речта му беше накъсана, като на човек, свикнал да чете телеграфни текстове или да говори по полицейска радиостанция. За него това бяха чисто и просто поредица от факти, преразказвани с кратки изречения от по няколко думи, без време за поемане на дъх по средата.

— Предполагам, че не си чул нищо за тази история, като се има предвид, че е още рано сутринта. Но на изток е във всички новинарски емисии. Четирима убити, сред които и Морено. Целта е била голяма сума пари на път от банката за казиното. Детска игра. Работа за трийсет секунди. Рекох си, че дори дебили като Морено и другарчето му няма какво толкова да оплескат. Трябваше да избегнат няколко охранителни камери, да стреснат охраната на бронираната кола, да грабнат парите и да офейкат. А като се изплъзнат от полицията, да тръгнат на север към един склад на самообслужване, да ми се обадят и да изчакат, докато врявата утихне. Това трябваше да е най-лесното нещо на света.

— Само дето Морено се е оставил да го свитнат — казах аз.

— А другият така и не се обади.

— Защо изобщо си използвал Морено? Пък и партньорът му едва ли е бил стока…

— Защото бяха лесно прежалими.

Аз помислих малко върху думите му.

— А колко е била плячката?

— Милион и нещо в стодоларови банкноти. Точно колко, е зависело от казиното. Първи уикенд на юли, първа доставка за деня, били са някъде към милион и двеста, милион и триста. Колкото да покрият нуждите след снощните залагания.

— А откъде знаеш, че Морено е бил убит?

Маркъс кимна към телевизора.

— Един от крадците бил застрелян. Бял мъж. Партньорът на Морено беше черен. Виждал ли си досега по телевизията снимка на някой от твоите, свалена от охранителна камера?

— Да.

— Аз съм виждал две.

— А кога е бил ударът?

Маркъс погледна часовника си. И неговият беше „Патек Филип“ като моя.

— Преди близо четири часа — каза той.

Сложих ръка върху парите.

— Искаш ли един съвет? Изчакай. Четири часа нищо не означават. Четири часа след последния си удар още не бях успял да си поема дъх, камо ли да звъня на когото и да било. Бях затънал до шия във Вегас, полицията душеше наоколо. Не знаех още кой е убит и кой задържан, още по-малко у кого са парите. Нищо не знаех. Единственото, което ме интересуваше, беше как да се добера до скривалището и да се скатая, докато окръжният прокурор се укроти или умре. А пък ако си мислиш, че телевизионните репортери знаят какво се е случило, се лъжеш. До единайсет Морено може да е излязъл от операционната и да е в ареста. Никой няма да знае нищо поне до обед, а пък ти няма да си в състояние да се намесиш, докато не поутихнат нещата, най-вероятно утре по някое време. Знам, че се безпокоиш за онзи, черния…

— Рибънс. Джеръм Рибънс.

— Знам, че се притесняваш, дето този Рибънс ти се губи, но трябва да изчакаш да видиш какво ще стане. Ако се намесиш прекалено грубо, той ще си помисли, че си тръгнал подире му, защото е прецакал удара, и няма да го видиш повече.

— Това е нещо, което не може да чака — каза Маркъс. — Задигнатото от Рибънс и Морено е извънредно опасно.

— Парите са опасни?

— Да, парите. Става дума за пари в брой. Без отличителни знаци, чисто нови, с поредни номера, автентични банкноти, пуснати в обращение от Федералния резерв. Доставени от Вашингтон до клон на Федералния резерв във Филаделфия, за да се разпределят между казината на Южен Ню Джърси. Имам предвид банкнотите, Джак.

— Какво им е на банкнотите?

— Федерална пратка. Още с федерален маркер — заяви той.

Федерален маркер.

Две думи, които никой не би желал да чуе.

Особено аз, макар никога през живота ми да не ми се е налагало да се разправям с федерални пратки. И маркери. Защото федералният маркер е черешката върху тортата на доведената до абсурд обсебеност на банките от сигурността на паричните доставки. Става дума за начина, по който Федералният резерв превозва пари в брой. След като Бюрото за гравиране и печат във Вашингтон отпечата партида банкноти, машина ги сортира на стекове от по хиляда къса, като всеки стек се разделя на пачки от по сто банкноти. Накрая всичко се вакуумира в термофолио, за да се пренася по-лесно. Всеки ден Бюрото печата по половин милиард долара. Само фолиото, в което ги опаковат, струва милиони годишно, понеже става дума за петстотин тона хартия. Чрез вакуумирането обемът може да се намали с до една четвърт, което означава по-ефективен транспорт. След като парите са опаковани, ги товарят на камиони, които ги откарват в Министерството на финансите. Там ги сканира компютър, който записва серийните им номера и ги вкарва в базата данни. Така парите стават законно платежно средство. От там същите возила ги разнасят до единайсетте банки на Федералния резерв. В банките парите се сканират повторно, товарят се на други коли и се разпределят между по-малки банки по целия свят. Банките получатели ги сканират трети път, след което разрязват фолиото и ги пускат в обращение сред масите. Но не всичко е инфлация. Федералният резерв заменя остарели и износени банкноти с нови, така че количеството пари в обращение остава приблизително едно и също, плюс-минус няколко процента годишно. Старите банкноти се събират от по-малките банки, изпращат се до по-големите и се откарват обратно в Министерството на финансите, където се нарязват на парчета и се изгарят. Затворен цикъл.