Роджер Хоббс - Призрак

За хора като мен шейсеттонна пратка току-що отпечатани стодоларови банкноти звучи като нещо твърде красиво, за да е вярно. И си е така. Никой досега не се е наемал да обере камион на Федералния резерв, камо ли да е успял. Чак такива балами няма. Това е нещо, което не може да се направи. Причината е, че държавата не дава пет пари какво ще се случи с парите, докато са в движение. Разбира се, изпращат въоръжена охрана с всяка пратка, използват празни бронирани камиони за отвличане на вниманието, но в момента, когато преценят, че лошите са на път да успеят, просто запалват товара. Да го кажем по-кратко: Федералният резерв плаща на държавата десет цента за всеки отпечатан долар, с което по същество покрива цената на мастилото и хартията. Ако парите изгорят, това не се отразява на баланса. Банката губи само хартия. Тогава просто поръчват нова партида в печатницата, а по-малките банки се примиряват, че още известно време ще въртят овехтелите банкноти. А ако парите все пак бъдат откраднати и крадците се измъкнат някак, всеки изгубен долар ще повиши инфлацията.

Разбира се, два-три милиарда не са кой знае какво в сравнение с брутния вътрешен продукт на страната, но и най-малката инфлация подкопава доверието в американската валута. Новината за обира ще стигне от Бостън до Бангладеш за часове. А след като се разчуе, че в системата има пробив, всяка банда в страната ще почне да напада камиони на Федералния резерв. Едно подхлъзване, и Чичо Сам ще си навлече куп бели на главата.

И тук е ролята на федералния маркер.

По същество става дума за мастилена бомба, поставена във всички пратки пари, които излизат от Вашингтон. Между всеки двеста-триста банкноти се поставя миниатюрно, почти незабележимо взривно устройство. То се състои от три части. Пакетче неизтриваемо мастило, батерия, която служи и за експлозив, и джипиес устройство, което играе ролята на взривател. Докато камионите на Федералния резерв разкарват парите из страната до или от банките, формиращи гръбнака на системата, балите банкноти, вакуумирани в термофолио, пътуват подредени върху електромагнитни плочи. Плочите действат като безжично зарядно устройство за батериите, които ползват мобилните телефони.

Щом парите се вдигнат от плочата, батериите на взривните устройства започват да се изтощават. Когато се изтощят докрай, парите се взривяват. Ако фолиото се разкъса преждевременно, парите се взривяват. Ако джипиес устройството покаже отклонение от курса, парите се взривяват.

Моловете поставят електронни маркери на скъпите дрехи, нали така? Едни такива кръгли, пластмасови. Ако някой смотан тийнейджър се опита да изнесе яке „Хюго Бос“ от магазина, от специална рамка при вратата до приемника на устройството се подава радиосигнал. След което се включва сирената, защото детекторът в рамката отчита, че якето не е платено, че дреха, която би трябвало да е на закачалката, се опитва да напусне магазина. Ако това не възпре крадеца, към подплатата на якето има прикрепена капсула с неизтриваемо мастило, която ще се взриви на няколко метра извън вратата. А когато това стане, хем дрехата е съсипана, хем хлапакът е разкрит. Моловете постъпват така, защото, ако дадена дреха бъде унищожена по този начин, те могат да претендират за обезщетение в пълния размер на продажната цена, плюс глоба и съдебни разноски за сметка на крадеца. Освен това самата възможност да ти гръмне дреха в ръцете има доста сериозна възпираща сила. На същия принцип действа и федералният маркер. Ако парите бъдат откраднати, се задейства таймер. Ако в точно определен срок от време парите не бъдат сканирани с точно определено устройство, при това от точно определено лице — управител на банка, разполагащ със съответния код на получателя, — можете да им кажете чао. Федералният маркер е целувката на смъртта.

Обикновените банки използват подобна технология, но без джипиеса. Ако влезете в един банков клон и поискате да ви дадат всичките си налични пари, както съм правил аз няколко десетки пъти, понякога и те ще ви мушнат мастилени бомби в плячката. Обикновено взривните устройства са програмирани да гръмнат след около две минути, тоест веднага след като си тръгнете. А когато си целият облян в неизтриваемо мастило, полицията лесно ще те открие.

Този вид мастилени бомби могат да бъдат надхитрени, като парите се разделят в различни дебели найлонови торби, така че, ако гръмне едно взривно устройство, да не съсипе всичко. Но опаковките на Федералния резерв са различни. При тях всички пачки, стекове и бали са овързани една с друга. Представете си, че някой камион се повреди или че електромагнитната плоча откаже. Помислете си колко време пратката престоява в депото на Резерва, вдигната на вилката на електрокар, докато чиновниците оформят документите. Помислете си колко време е нужно на двама яки мъже, за да прехвърлят сто милиона долара от един камион на друг. Системата работи бавно. Ето защо таймерът на Резерва е програмиран на четирийсет и осем часа — максималния отрязък от време, в който правоохранителните органи би трябвало да са в състояние да заловят престъпниците и да открият парите.