Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Хм, интересно определение - отбеляза Морланд.

Досега не бе говорил с Хейли за своите подозрения. Искаше малко да се пресеят, преди да започне да ги излива. Хейли вдигна бисквитата към устата си и започна да я дълбае с дребните си бели зъби като гладен гризач.

- Мислиш, че лъже за случилото се ли?

- Опитах да отворя резето отвътре с парче плат, както двамата с Ерин твърдят, че било направило момичето.

- И?

- Успях.

- Тогава?

- Отне ми известно време и трябваше да използвам парче дърво, за да издърпам плата навътре и да направя примка, също както стори и Ерин Диксън, когато я отведох в мазето и я накарах да ми покаже как може да е избягало момичето. Тя ми каза, че намерила треската на пода и че сигурно момичето я било отчупило от леглото. Показа ми леглото и от него действително липсваше дълга треска, която отговаряше на тази в ръката ѝ.

- Но?

- Но когато пуснах Ерин да излезе, на пода до леглото имаше кръв и беше прясна.

- Възможно ли е да е била от момичето? Едва ли е имало час, откакто е избягало.

- Ако беше така, щеше да е съсирена.

- Ако кръвта е била на Ерин, може да се е одраскала, докато е разглеждала парчето дърво.

- Може.

Хейли остави бисквитата до чашата си. Изглежда, вече не ѝ се ядеше сладко.

- Защо биха я оставили да избяга?

- Не знам. Носят се слухове за бизнеса на Хенри.

- И аз съм чувала. Неспокойна съм, откакто взеха този заем.

- Къщата му има нужда от пребоядисване и онзи негов стар камион може би е единственото возило в Проспъръс, което е в по-лошо състояние от твоето. Нямах време да огледам добре кухнята му, когато отидох у тях, но видях някои неразопаковани продукти, които още не бяха прибрани. Те купуват евтин хляб, макаронени изделия, които стават за всичко, пилешки разфасовки с изтичащ срок на годност, които могат да се използват, ако се замразят, такива неща.

- Може да са били за момичето. Едва ли са щели да я хранят с филе миньон.

- Просто не ми се връзва. - Наблюдаваше я внимателно. - Звучиш ми, сякаш се опитваш да ги защитиш.

- Никого не защитавам - каза Хейли. - Мъча се да разбера. Ако онова, което предполагаш, е вярно, имаме много голям проблем. Ще бъдем принудени да действаме и това може да причини смут в града. Ние не се обръщаме срещу своите.

- Освен ако „своите“ не се обърнат срещу нас.

- И все пак не мога да разбера защо биха поискали да я освободят.

- Състрадание? Вина?

- Не е като да сме ги карали да я убият - каза Хейли. - Трябваше само да се грижат за нея, докато станем готови. Тя беше прекалено слаба. Всичко това можеше да бъде избягнато, ако Уолтър и Биатрикс не ни бяха довели наркоманка.

- Мина доста време, откакто не ни се е налагало да търсим някоя - каза Морланд. - Сега е по-трудно. Най-сигурният начин е да се вземат уязвимите, отчаяните, онези, които няма да липсват на никого. Ако това означава наркоманки и курви,така да бъде.

- Наркоманките и курвите може да не свършат работа.

- Минаха много години, Хейли. Някои хора се питат дали изобщо ще бъде нужно.

Тя кипна.

- Кой? Кажи ми! - Погледът ѝ стана закачлив. - Същите, които шушукат за моите „грешки“ по отношение на града ли?

Трябваше да бъде по-предпазлив. Тя бе чула всичко, превъртяла бе подробностите в главата си и ги бе разгледала така внимателно, както ювелир разглежда скъпоценните камъни, преди да реши кои да задържи и от кои да се откаже.

- Знам, че има хора, които започват да се съмняват в мен.

Хейли се вторачи в Морланд, сякаш му внушаваше да признае, че и той самият е прегрешавал с подобни мисли, но той не го стори.

Тя се наведе над масата и хвана ръката му. Кожата ѝ беше студена, на вид и на пипане му напомняше евтините пилешки разфасовки в дома на Диксънови.

- Точно затова е толкова важно - каза тя. - Ако трябва да си отида, искам да си тръгна със съзнанието, че градът е в безопасност. Искам да съм сигурна, че съм направила всичко по силите си за него.

Пусна ръката му. Беше оставила белези върху нея, сякаш за да му напомни, че все още е силна и не бива да бъде подценявана.

- Какво предлагаш?

- Да говорим с Диксънови. Да им кажем да ни намерят друго момиче, бързо. И да не е наркоманка: искаме чисто и здраво момиче. Направят ли това, което очакваме от тях, ще видим какво още може да стори градът, за да им помогне да излязат от неприятностите, ако имат такива.

- А ако не го направят?

Хейли стана и започна да раздига масата. Беше се уморила да разговаря с него. Обсъждането беше приключило.

- Тогава са заплаха за сигурността на града. Във фонда за подпомагане все още има пари, благодарение на решението скитникът да не изчезва. И - добави тя - нашите приятели ще ни бъдат благодарни за работата.