Фредерик Форсайт - Иконата

Еймс просто излизаше от кабинета си, съобщаваше, че отива да обядва с Хренков, за когото всички знаеха, а после двамата тайно се качваха в една кола с тъмни стъкла и запрашваха към резиденцията на самия руски посланик. Там ги чакаше Влад, с когото Еймс часове наред можеше да си приказва, необезпокояван от никого. Влад беше всъщност полковник Владимир Мечулаев от Отдел К на Първо главно управление.

При първата им среща Еймс беше решил да протестира заради опасността, на която КГБ го беше изложил, арестувайки всички предадени от него агенти наведнъж. Но Влад още с влизането му се извини за безразсъдството и обясни, че лично Михаил Горбачов се разпоредил за арестите. След това веднага премина към въпроса, който го водеше в Рим.

– Имаме малък проблем, скъпи ми Рик – каза той.

– Материалите, с които ни снабди, и с обема, и cъс съдържанието си, са направо безценни. Да не говорим за снимките и словесните портрети на топразузнавачите, които ръководят агенти в самия Съветски съюз.

Спиртосаният мозък на Еймс отчаяно се мъчеше да схване целта на това въведение.

– Да, нещо не е наред ли? – попита той.

– Ни най-малко, просто сме озадачени – отвърна Мечулаев и сложи една снимка на масата.

– Този тук, например. Някой си Джейсън Монк. Нали така?

– Да, същият.

– В докладите си го описваш като "изгряваща звезда" на отдел СИ. Значи би следвало да ръководи поне един, а може би двама агенти, базирани в Съветския съюз, нали така?

– Поне така се чуваше в отдела по мое време. Но вие би трябвало да го знаете.

– Е, скъпи ми Рик, точно в това е проблемът. Всички предатели, които беше така любезен да ни посочиш, вече са разкрити, арестувани и.., разпитани. Всички до един бяха, как да кажа... – руснакът мислено си припомни разтрепераните мъже, с които се бе срещнал в стаята за разпити, след като Гришин ги беше „съветвал“ да сътрудничат на следствието – .., много искрени, много открити, готови да ни съдействат. Всички ни казаха кой ги ръководи, някои дори посочиха повече от един човек. Но никой не спомена за Джейсън Монк. Абсолютно никой. В такива случаи обикновено се използват псевдоними, разбира се. Но снимката, Рик. Нито един не разпозна мъжа на снимката. Разбираш ли какъв ми е проблемът? Къде са шпионите, които Монк ръководи?

– Не знам. Просто не разбирам. Би следвало и техните досиета да са сред онези, които ви предадох.

– И ние не разбираме, скъпи ми Рик, но ги няма.

В края на срещата Еймс получи огромна сума пари и списък със задачи. За трите си години в Рим той предаде на КГБ всичко, което можа: купища секретни и свръхсекретни документи и още четирима агенти. И четиримата обаче бяха от други държави на Източния блок. Неизпълнена остана само задача номер едно. А тя беше проста и ясна: щом се върнеш във Вашингтон, а по възможност и преди това, установи кои са хората на Монк в СССР.

Докато инспекторите Новиков и Волски се наслаждаваха на ползотворния си обяд в стола на милицията, Държавната дума заседаваше.

Не беше лесно да се свика руският парламент по време на лятната му ваканция. Територията на страната беше толкова огромна, че някои депутати трябваше да пропътуват хиляди километри, за да присъстват на заседанието. Дебатите обаче бяха от изключително значение, защото предстоеше да се обсъжда промяна в основния закон.

След неочакваната смърт на президента Черкасов, съгласно член 59 на Конституцията постът се поемаше временно от министър-председателя до провеждането на избори, които трябваше да бъдат насрочени за след три месеца.

Премиерът Иван Марков пое функциите на президент, но след като се консултира с редица експерти, стигна до извода, че провеждането на редовните президентски избори,

насрочени за юни 2000-а, с цели девет месеца по-рано, би довело до сериозни сътресения с непредвидими последици.

Затова свика парламента и подложи на гласуване еднократна поправка в Конституцията, с която временните му пълномощия да бъдат удължени с още три месеца и изборите, насрочени за юни 2000-а, да се проведат през януари.

Името „Дума“ произлиза от глагола „думатъ“, който означава мисля, разсъждавам, а оттам и „място, където се мисли“. Много от наблюдателите обаче бяха на мнението, че руската Дума е по-скоро мегдан за размяна на крясъци и обиди, отколкото място за зрели разсъждения. В този горещ летен ден мнението се потвърди напълно.

Дебатите продължиха до вечерта. На моменти страстите така се разпалваха, че председателят не спираше да удря по звънеца и да крещи за ред. По едно време дори заплаши да разпусне целия парламент до второ нареждане.