Фредерик Форсайт - Иконата

Още нещо направи впечатление на Волски. В графа "Отличителни белези" професорът бе написал: два горни резци и един кучешки от неръждаема стомана. Тоест мъртвецът имаше три метални зъба отпред в устата си.

Последните думи на патолога напомниха на Волски, че наистина е време за обяд, а той имаше уговорка с един приятел от отдела. Затова затвори папката, излезе и заключи стаята си.

Лангли, Юли 1986

Проблемът, който писмото на полковник Соломин създаде, беше доста сериозен. Руснакът на три бе пращал сведения чрез тайник в Москва, но сега искаше лично да се срещне с ръководещия го оперативен работник Джейсън Монк. Тъй като не можеше да на пусне Съюза, срещата трябваше да стане на съветска територия.

Всеки професионалист, получил подобно предложение, веднага би заподозрял, че агентът му е заловен и пише под диктовка.

Но Монк беше убеден, че Соломин не е нито глупак, нито страхливец. Ако пишеше под диктовка, имаше една точно определена дума, която в никакъв случай не трябваше да използва, и друга, която задължително трябваше да присъства в текста. Дори и арестуван, той все някак щеше да спази поне едно от условията. Писмото му от Москва не даваше повод за безпокойство.

Хари Гонт отдавна се бе разбрал с Монк, че Москва, гъмжаща от офицери и сътрудници на КГБ, крие твърде голям риск. Ако Монк заминеше като командирован дипломат, съветското Външно министерство пак щеше да поиска пълни сведения за него, които неминуемо щяха да бъдат предадени на Второ главно управление. Дори и дегизиран, Монк щеше да бъде следен през целия си престой и би било немислимо да се срещне с адютанта на първия заместник-министър на отбраната, без да го заловят. Самият

Соломин явно също си даваше сметка за това, защото споменаваше, че в края на септември ще бъде на почивка в министерската база в курорта Гурзуф на Черно море.

Монк проучи района. Гурзуф беше малко крайбрежно селце на Кримския полуостров, известно с почивните станции и санаториума на Министерството на отбраната.

Двама бивши руски офицери, живеещи в САЩ, веднага бяха потърсени да дадат сведения за мястото. Макар да не го бяха посещавали лично, и двамата знаеха къде се намира. Бившето рибарско селце, където Чехов бе творил до края на живота си, беше на петдесет минути с автобус и на двайсет и пет минути с кола от Ялта.

Монк започна да търси варианти за пътуване до Ялта. В много отношения Съветският съюз си оставаше затворена страна и за директен полет до крайморския град и дума не можеше да става. Ако искаше да пътува със самолет, човек трябваше да кацне в Москва, оттам да вземе полета за Киев, оттам за Одеса и най-накрая за Ялта. Никой нормален западен турист не би предприел подобно пътуване, още повече че в Ялта нямаше кой знае какво да се прави. Градът наистина беше един от най-известните съветски курорти, но чужденци рядко стъпваха там.

Монк провери възможностите за пътуване по море и остана приятно изненадан.

Жадно за чужда валута, съветското правителство беше разрешило на „Блек Сий Шипинг Къмпани“ да прави екскурзии до Средиземноморието. Макар че екипажите бяха съветски, следователно бъкани със сътрудници на КГБ, пасажерите бяха предимно западняци.

С ниската си цена за западните стандарти екскурзията привличаше най-вече студенти, преподаватели пенсионери. През лятото на 1986-а маршрутът се обслужваше от три руски лайнера: „Литва“, „Латвия“ и "Армения". Септемврийския курс щеше да се изпълни от "Армения".

Според лондонския агент на "Блек Сий Шипинг Къмпани" корабът тръгваше от Одеса към Пирея почти празен, оттам отиваше директно в Барселона и потегляше обратно през Марсилия, Неапол, Малта и Истанбул. После се отправяше по Черно море до Варна, след това до Ялта и накрая се връщаше в Одеса. По-голяма част от пътниците се качваха в Барселона, Марсилия и Неапол.

В края на юли по молба на ЦРУ британските служби за сигурност внимателно проникнаха в лондонския офис на компанията и без да оставят следа, преснимаха резервациите за "Армения".

Оказа се, че на кораба ще пътуват шест човека от Американско-съветското дружество за приятелство, които ЦРУ внимателно проучи. Всички бяха хора на средна възраст, честни, наивни и отдадени на каузата да подобрят американско-съветските отношения. И шестимата живееха в североизточните щати.

В началото на август професор Норман Келсън от Сан Антонио, щата Тексас, се присъедини към дружеството и помоли да му дадат брошури, за да се запознае с дейността. От тях „научи“ за предстоящата екскурзия с „Армения“, която трябваше да започне от Марсилия, и подаде документи да стане седми член на групата. Съветската туристическа организация "Интертурист" нямаше нищо против и резервацията бе направена.