Фредерик Форсайт - Иконата

Когато мотивът за убийството не беше кражба, обикновено намираха паспорта някъде по джобовете на жертвата и случаят изобщо не стигаше до Волски.

Същото важеше и за стотиците бездомници, които хвърляха паспортите си, за да не се знае откъде са дошли. Така милицията не можеше да ги върне обратно по родните им места, но това не ги спасяваше от гладна смърт и замръзване през зимата.

Волски се занимаваше само с един вид убийства –на неизвестни лица от неизвестен извършител. Работата му беше интересна, но за съжаление рядко даваше резултат.

Досието, което пристигна на бюрото му на 4 август, беше различно. Едва ли можеше да става дума за кражба. Според доклада на управление „Запад“ тялото бе открито от някакъв гъбар в гората край магистралата за Минск, на стотина метра от пътя. Версията „блъснат от кола“ отпадаше автоматично.

Описанието на външния вид на жертвата беше отчайващо. Облеклото на убития (отдолу нагоре) включваше: обувки, гумени, евтини, сцепени, подпетени; чорапи, евтини, скъсани, вкоравели от мръсотия; долно бельо, виж по-горе; панталони, протъркани, черни, мръсни; колан, пластмасов, износен. И толкоз. Ни риза, ни вратовръзка, ни сако. Само стар шинел, намерен в близост до тялото, идентифициран като армейски от униформата, носена през петдесетте, протрит до неузнаваемост.

В края на описанието имаше малка бележка: джобове – празни, повтарям – празни. Нито часовник, нито халка, нито каквито и да било лични вещи.

Волски погледна снимката, заснета при огледа. Някой предвидливо бе затворил очи. Изнурено, брадясало лице, видима възраст – над седемдесет, макар че сигурно бе поне с десет години по-млад. С една дума, мъченик, какъвто сигурно е бил, преди да умре.

Горкият, помисли си Волски. Едва ли са те убили заради сметка в швейцарска банка.

После отвори заключението от аутопсията и зачете. След няколко параграфа ядосано угаси цигарата си и изруга.

– Тия кретени не могат ли да пишат на обикновен руски – попита не за първи път празната стена насреща му.

"Кому е нужно да ме мъчат с тая терминология?, помисли си той. Какво им пречи да го кажат по-простичко."

Когато се ориентира в професионалния жаргон и изчете заключението, доста бележки го озадачиха. Погледна телефонния номер на бланката и се обади в моргата на Втори медицински институт. За щастие патологът си беше в кабинета.

– Професор Кузмин ли е на телефона? – попита. – Да. Кой се обажда?

– Инспектор Волски, отдел „Убийства". Докладът ви е на бюрото ми.

– Браво.

– Мога ли да бъда искрен с вас, професоре?

– В наше време това се смята за привилегия.

– Затруднявам се с някои термини. Споменавате за синини на двете ръце, над лакътя. Можете ли да ми кажете от какво са причинени?

– Като патолог, не, за мен това са просто контузии. Но между нас казано, отпечатъците са от човешки пръсти.

– Искате да кажете, че някой го е сграбчил?

– Не, скъпи ми инспекторе, държал го е за ръцете. За да стои прав. Двама яки мъжаги са го стискали от двете страни, докато е траял боят.

– Значи смятате, че е пребит? Не е бил ударен от кола или нещо такова?

– Ако главата и краката му бяха в същото състояние, бих казал, че е хвърлен от хеликоптер върху бетонна площадка. При това от високо. Но не и при тези травми. Всеки сблъсък със земята или пък с движещ се автомобил щеше да причини наранявания и по главата и краката. Не, този човек е удрян многократно между шията и таза, от двете страни на тялото, с твърд, тъп предмет.

– Причина за смъртта.., задушаване?

– Да, инспекторе, точно така.

– Простете, но той е бил премазан от бой. Как така е умрял от задушаване?

Кузмин въздъхна.

– Всичките му ребра са счупени, с изключение на едно. Някои на няколко места. Две са се впили в белите му дробове. Пулмоналната кръв е нахлула в трахеята и го е задушила.

– Искате да кажете, че се е удавил в собствената си кръв?

– Именно, инспекторе. Именно.

– Извинявайте, аз съм нов тук.

– А пък аз тук съм гладен – отвърна професорът. – И в момента тече обедната ми почивка. Приятен ден, инспекторе.

Волски отново прегледа заключението. Значи старецът е бил пребит. Работата намирисваше на мафиотска разправа. Но гангстерите обикновено бяха много по-млади. Значи тогава здравата беше ядосал някого. Ако не се беше задушил, със сигурност щеше да умре от раните си.

Интересно какво ли са искали убийците? Информация? Сто на сто щеше да им каже, каквото искат и с по-малко бой. Възмездие? Назидание? Садизъм? И трите може би. Но какво, за Бога, можеше да знае или да притежава един нещастен старец с вид на скитник, че така да си изпати от мафията? Какво ли беше сторил, за да заслужи такава смърт?