Фредерик Форсайт - Иконата

Двама депутати се нахвърлиха с ругатни един срещу друг, та се наложи квесторите да ги извеждат едва ли не с бой от залата пред смаяните погледи на телевизионните оператори. Изхвърлени на тротоара пред сградата, двамата дадоха импровизирана пресконференция, която премина в юмручен двубой, прекъснат най-накрая от милицията.

Когато климатикът в залата окончателно издъхна от нагорещената атмосфера и потните депутати на третата по население демокрация в света започнаха да крещят и да се псуват, положението съвсем излезе от контрол.

Фашисткият Съюз на патриотичните сили, по нареждане на Игор Комаров, настояваше президентските избори да бъдат насрочени за октомври, три месеца след смъртта на Черкасов, както повеляваше член 59 от Конституцията. Тактиката им беше очевидна. Съюзът имаше такава преднина в социологическите проучвания, че само щеше да ускори идването си на власт с девет месеца.

Обновените комунисти от Социалистическия съюз и реформистите от Демократичния алианс за първи път бяха на едно мнение. И двете партии сериозно изоставаха в анкетите и имаха нужда от време да възстановят позициите си. С други думи, не бяха готови за избори.

Дебатите или по-скоро караницата продължи до мръкнало. Накрая изтощеният и пресипнал председател най-после обяви, че аргументите са достатъчни, за да се премине към гласуване. Левицата и центристите обединиха гласовете си, за да победят крайно десните, и успяха. Президентските избори, насрочени за юни 2000-а, бяха изтеглени на шестнайсети януари.

След по-малко от час резултатът от гласуването стигна до цялата нация като водеща новина в централната информационна емисия „Время". Всички посолства в столицата бяха удължили работното си време, прозорците светеха, а зад тях посланиците бързаха да изпратят кодираните си телеграми до своите правителства.

И понеже в Британското посолство всички служители също бяха по местата си, обаждането на инспектор Новиков завари „Грейси“ Фийлдс в кабинета му.

Ялта, Септември 1986

Денят беше горещ, а в таксито, което пърпореше по крайбрежната магистрала на североизток от Ялта, не можеше и да се мечтае за климатик. Американецът отвори прозореца да го лъхне свежият бриз от Черно море и се намести, така че да вижда в огледалото над главата на шофьора. Никой не го следеше.

Дългото пътуване от Марсилия през Неапол, Малта и Истанбул беше уморително, но поносимо. Монк бе изиграл ролята си, без да събуди подозрение. Прошарен, със затъмнени очила и изтънчени обноски, той по нищо не се различаваше от пенсионираните учени, решили да прекарат лятната си почивка на кораба.

Сънародниците му на борда вярваха, че споделя искреното им убеждение, че единствената надежда за мир по света е народите на Съединените щати и Съюза на съветските социалистически републики да се опознаят и да се сближат. Една от тях, неомъжена бивша учителка от Кънетикът, беше особено впечатлена от изискания тексасец, който издърпваше стола ѝ в ресторанта и при всяка среща на палубата я поздравяваше, докосвайки върха на каубойската си шапка.

Само във Варна той не слезе на брега и остана да се наслаждава на слънцето. На всички останали пристанища обаче се мъкнеше с туристите от пет националности от руина на руина, докато съвсем останеше без крака.

В Ялта за първи път в живота си стъпи на руска земя. След задълбочената подготовка, която бе получил, това му се стори по-лесно, отколкото предполагаше. От една страна, макар „Армения“ да беше единственият пътнически лайнер на пристанището, чуждите товарни кораби наоколо бяха поне десет и екипажите им свободно се разхождаха по брега.

Спътниците му, които след Варна не бяха слизали на сушата, се спуснаха като отвързани навън и двамата руски митничари, застанали в основата на стълбичката, само отгръщаха паспортите им и ги пускаха да си вървят. Професор Келсън привлече няколко смаяни погледа с облеклото си, но те бяха одобрителни и дружелюбни.

Вместо да изглежда незабележим, Монк бе избрал противоположната тактика: да изключва всякакви подозрения, като се набива на очи. Носеше кремава риза, раирана вратовръзка, прикрепена със сребърна щипка, летен бежов костюм и каубойска шапка в комплект с ботуши.

– Божичко, професоре, колко добре изглеждате – пърхаше даскалицата. – Ще дойдете ли с нас на лифта до върха?

– Не, мадам – отвърна Монк. – Мисля да се поразходя по кея и да пийна кафе.