Фредерик Форсайт - Иконата

Още помнеше деня, в който двамата с баща му минаха покрай една църква и възрастният мъж по навик се прекръсти. На въпроса какво прави, баща му се вцепени от страх и му каза никога да не споменава за това пред когото и да било.

Някъде по същото време един друг съветски младеж бе обявен за герой, загдето бе предай родителите си на НКВД за антипартийни забележки. Хората бяха починали в лагерите, а синът бе сочен за пример сред младите.

Ала малкият Коля обичаше баща си и не продума нито дума. Впоследствие разбра какво означава жестът но прие обясненията на учителите си, че е пълна глупост.

Беше на петнайсет години, когато на 22 юни 1941-ва година Германия обяви война на Съветския съюз. След по-малко от месец в Смоленск нахлуха немски танкове и заедно с хиляди други бежанци той избяга от града, за да се спаси. Родителите му не успяха. Не ги видя повече.

Високо и едро момче, той носи десетгодишната си сестричка близо сто и петдесет километра, докато накрая една нощ двамата се покатериха на товарен влак и продължиха на изток. Оказа се, че влакът не е обикновен. В него наред с останалия товар пътуваше демонтиран танков завод, изнесен от опасната зона, за да бъде пуснат отново в действие в някое закътано място в полите на Урал.

Премръзнали и изгладнели, двете деца изминаха разстоянието до Челябинск притиснати към покрива на влака, а там в подножието на планината инженерите отново монтираха завода, наречен Танкоград.

За училище и дума не можеше да става. Галина бе изпратена в сиропиталище, а Коля постъпи на работа в завода. Прекара там близо две години.

През лятото на 1942-ра съветската армия отчаяно се нуждаеше от хора и танкове край Харков и Сталинград. Бойната тактика беше традиционна и смъртоносна. За друга нямаше нито време, нито подготовка. Войниците просто бяха изпращани с танковете си срещу дулата на немските оръдия и никой не мислеше за загубите. Руската военна история не помнеше друг подход.

В Танкоград производството се увеличи неимоверно. Работеха по шестнайсет часа на ден, спяха под струговете. Произвеждаха КВ-1, кръстен на маршал Климент Ворошилов, бездарен като офицер, но любимец на Сталин. КВ-1 беше тежка машина, основният боен танк на съветската армия по онова време.

През лятото на 1943-а руснаците укрепяха позициите си около Курск, където фронтовата линия образуваше дъга с дълбочина около сто и шейсет километра на запад. През юни седемнайсетгодишният младеж бе изпратен – заедно с неколцина други – да придружи влакова композиция с танкове до фронта, да ги разтовари на снабдителната станция, да ги предаде на командващия и да се върне в Челябинск. Изпълни всичките заръки с изключение на последната.

Новите танкове вече бяха наредени край релсите, когато командирът на полка, за който бяха предназначени, пристигна на станцията. Беше удивително млад, двайсет и няколко годишен, полковник, брадясал, изпит и каталясал.

– Нямам кьорав водач, мамка му – извика той на инженера, който ръководеше доставката. После се обърна към едрия русоляв младеж и попита: – Ти можеш ли да караш тия зверове?

– Да, другарю, но трябва да се върна в Танкоград.

– Никакви такива. Щом можеш да караш, оставаш тук.

Влакът отпраши на изток. Още преди да се опомни редник Николай Николаев бе облечен в груб памучен гащеризон, качен на един КВ-1 и изпратен към Прохоровка. Битката при Курск започна две седмици по-късно.

Курската битка включваше всъщност серия ожесточени и кървави сражения, които се водеха по цялата дължина на дъгата и продължиха два месеца. След края им Курск влезе в аналите като най-голямата танкова битка в световната история. В нея взеха участие шест хиляди танка, в това число и немските, два милиона души и четири хиляди самолета. Тази битка най-после доказа, че в крайна сметка немският „Панцер“ не е непобедим. Дори и в близък бой.

Немската армия току-що бе монтирала новото си чудо на техниката – танка „Тигър", чието осемдесет и осем милиметрово оръдие, заредено с бронебойни снаряду, можеше да омете абсолютно всичко по пътя си. Оръдието на КВ-1 беше доста по-малокалибрено, макар новият модел, който Николай бе доставил, да беше оборудван с подобрена система за далечно мерене.

На 12 юли руснаците започнаха контраатака и основните им позиции бяха в района на Прохоровка. В полка на Николай бяха останали едва шест танка, когато командирът забеляза пет немски „Панцера“ в далечината и реши да атакува. Руснаците превалиха в редица ниския хълм и се спуснаха в плитката низина под него. Немците бяха на отсрещната височина.