Фредерик Форсайт - Иконата

Но младият полковник бе допуснал фатална грешка. Вражеските танкове не бяха „Панцери“, а „Тигри“. Един по един те започнаха да целят с бронебойни снаряди шестте руски машини.

Танкът на Николай бе ударен два пъти. Първият снаряд разкъса веригите от едната страна и разцепи корпуса по дължина. Долу на мястото на водача Николай усети как машината се разтресе и спря. Вторият снаряд лизна оръдейния купол и се отклони към хълмовете отзад. Но ударът бе достатъчен да убие екипажа.

В танка имаше петима души. Четирима от тях бяха мъртви. Само Николай, усетил миризмата на нафта върху горещ метал, се опитваше ожулен, очукан и зашеметен, да изпълзи от тежката машина, преди да се е взривил заедно с нея.

Тела препречваха пътя му. Мерачът и пълначът лежаха проснати в основата на оръдието и от ушите, носовете и устите им течеше кръв и слуз. През зейналата дупка в коруса Николай виждаше „Тигрите“, които сновяха из низината сред дима на другите поразени руски танкове.

За негова изненада куполът все още можеше да се движи. Той взе един снаряд от сандъка, пъхна го в затвора и зареди. Никога не го беше правил преди, но бе гледал как става. Обикновено трябваха двама души. Зашеметен от удара и замаян от миризмата на нафта, той насочи оръдието, погледна в перископа, намери един "Тигър“ на около триста метра пред него и стреля.

Оказа се, че вражеският танк бе последният от петте. Другите четири продължиха напред, без да забележат нищо. Николай отново зареди, намери си друга цел и пак стреля. Снарядът се вклини между оръдейния купол и корпуса на „Тигъра“ и го взриви. Някъде под краката на Николай се чу глухо свистене и по тревата започнаха да пълзят пламъци. След втория му снаряд останалите три "Тигъра“ усетиха, че ги атакуват отзад, и започнаха да обръщат. С третия удар момчето порази странично корпуса на един от тях, а другите два се обърнаха и тръгнаха насреща му. Николай разбра, че с него е свършено. Скочи долу и се промуши през цепнатината в корпуса на танка, миг преди вражеският снаряд да отнесе купола, в който бе стоял. Танкът всеки момент щеше да експлодира, памучният му гащеризон беше на път да се запали. Николай се огледа зашеметен и започна да се търкаля надолу във високата трева.

Тогава стана нещо, което той не бе очаквал, а и не успя да види добре. Десет руски танка превалиха хълма и се спуснаха към низината. Немците разбраха, че нямат шанс, и се втурнаха на пълен ход към отсрещната височина. Единият успя да се добере до билото невредим и да изчезне зад хълма.

Николай усети, че някой го изправя на крака. Вдигна глава и видя непознат полковник. Плитката низина беше пълна с разнебитени танкове – шест руски и четири немски. Около неговия димяха трите поразени „Тигъра".

– Ти ли направи това? – полковникът.

Николай почти не го чуваше. Ушите му кънтяха от тътена, гадеше му се. Намери сили само да кимне.

– Ела с мен – каза полковникът.

Зад хълма ги чакаше малка газка. Полковникът седна зад волана и го закара в някакъв лагер на около петнайсетина километра на изток. Пред централната палатка в лагера беше опъната голяма маса, покрита с карти, над които се взираха десетина висши офицери. Полковникът спря наблизо, отиде до палатката и козирува. Командващият генерал вдигна глава и го погледна.

От предната седалка на колата Николай видя полковникът да говори нещо на офицерите, след което всички глави се извърнаха към него. После генералът му махна с ръка да дойде. Притеснен да не го накажат, задето е оставил двата немски танка да се изплъзнат, Николай слезе от колата и се приближи. Памучният му гащеризон беше обгорен, лицето му – цялото в сажди. Вонеше на нафта и кордит.

– Три „Тигъра“? – каза генерал Павел Ротмистров, командващ Първа танкова армия. – В гръб? С разнебитен КВ?

Николай стоеше като глупак и не смееше да продума.

Генералът се усмихна и обърна глава към дребен, набит мъж със свински очички и нашивки на политкомисар.

– Мисля, че такава постъпка заслужава късче метал.

Комисарят кимна. Другарят Сталин щеше да го одобри. Някакъв адютант донесе една кутийка от палатката на Ротмистров закачи златната звезда „Герой на Съветския съюз" върху обгорената дреха на седемнайсетгодишния младеж, а комисарят, чието име бе Никита Хрушчов, стоеше отстрани и кимаше одобрително.

На Николай Николаев бе наредено да мине през полевата болница, където обгорените му ръце и лице бяха намазани с миризлив мехлем, и да се яви в щаба на генерала. Там получи офицерско звание, лейтенантски нашивки и взвод от три КВ-1. После отново се върна на фронта.