Фредерик Форсайт - Иконата

Монк бе пристигнал на островите с ограничени средства, а цените на северния бряг, където се намираха хотелите и туристите, бяха високи. След като покри пристанищните такси, горивото, разходите по поддръжката и разрешителните за работа и риболов, финансите му почти се изчерпаха. За малкото пари, които му бяха останали, той успя да наеме дървено бунгало в по-малко престижния залив Саподила. Къщичката се намираше на юг от летището и гледаше към спокойните лазурни води на Плитчината, достъпна само за лодки с плитко газене. Бунгалото и един разнебитен шевролет пикап представляваха цялото му лично имущество.

Той седеше на дървената си веранда и гледаше залеза на слънцето отдясно, когато по пясъчния път зад къщата изръмжа кола. Няколко минути по-късно стройната фигура на англичанина се появи иззад ъгъла. Този път бялата му панамена шапка бе допълнена от тънко яке от сурова коприна в същия цвят.

– Казаха ми, че ще ви намеря тук – каза той ведро.

– Кой ви каза?

– Онова симпатично младо момиче в „Банана Боут".

– Мейбъл отдавна бе прехвърлила четирийсетте.

Ървин се изкачи по стълбичките и махна към празних люлеещ се стол.

– Ще позволите ли?

Монк се усмихна.

– Заповядайте. Бира?

– Засега не, благодаря.

– Да забъркам по едно леко дайкири? Без плодове, само с лимонов сок.

– Виж, това може.

Монк приготви коктейлите и ги донесе на верандата. Двамата отпиха с наслада.

– Успяхте ли да го прочетете?

– Да.

– И?

– Отвратително е. Плюс това сигурно е фалшификат.

Ървин кимна с разбиране. Слънцето легна над ниските хълмове на Западен Кайкос отвъд Плитчината и прозрачната вода се обагри в червено.

– И ние така си помислихме. Логичен извод. Но нашите хора в Москва решиха, че си струва да го проверят. Ей така набързо.

Сър Найджъл не извади доклада от проверката, но го разказа, стъпка по стъпка. Въпреки съпротивата си, Монк се заинтригува.

– Трима души? И тримата мъртви? – каза той накрая.

– Уви, да. Изглежда, господин Комаров наистина иска да покрие този документ. Но не защото е фалшификат. Ако е писан от друга ръка, той едва ли щеше да знае за съществуването му. Документът е истински. Намеренията, описани в него – също.

– И мислите, че Комаров може да бъде ликвидиран? Напълно? Отстранен?

– Не. Казах "спрян". Не е същото. Ликвидирането, ако трябва да използвам фразеологията на ЦРУ, няма да промени нещата – отвърна сър Найджъл и обясни защо.

– Значи смятате, че може да бъде спрян, дискредитиран, унищожен като политик?

– Да, смятам – каза Ървин и го премери с поглед. –Никога няма да ви напусне, нали? Страстта да преследвате Мислите си, че ще отмине, но тя винаги е там някъде дълбоко във вас.

Монк седеше, вперил поглед пред себе си, и мислено се връщаше години назад към далечни и избледнели спомени. Думите на Ървин го откъснаха от мислите му. Той стана, напълни отново чашите и каза:

– Добър ход, сър Найджъл. Може би сте прав. Сигурно може да бъде спрян. Но не от мен. Ще трябва да си намерите друг герой.

– Покровителите ми са щедри хора. Ще получите възнаграждение, разбира се. Справедлива компенсация за положения труд. Половин милион долара. Американски, естествено. Доста прилична сума, дори в днешно време.

Монк се замисли. С толкова пари щеше да изплати заема за „Фокси лейди“, да купи бунгалото, да си вземе свестен пикал. Останалото – при разумно инвестиране – щеше да му носи по десет процента годишно. Той поклати глава и каза:

– Измъкнах се на косъм от тая проклета страна. И се заклех кракът ми да не стъпи повече там. Предложението ви е примамливо, но отговорът е „не“.

– За малко щях да забравя. Това ме чакаше на рецепцията в хотела днес.

Той бръкна в джоба на якето си, извади два бели плика и ги подаде на Монк.

В единия имаше писмо от финансовата компания. Уведомяваха го, че поради промяна в политиката на фирмата се преустановявало отпускането и обслужването на дългосрочни заеми в някои територии. Следователно, дългът за „Фокси лейди“ трябвало да бъде изплатен в рамките на един месец. В противен случай фирмата нямала друг избор, освен да обяви заема за просрочен и да пристъпи към отнемане на собстността. Писмото бе пълно с уклончиви изрази, но смисълът бе съвсем ясен.

На бланката в другия плик стоеше гербът на губернатора на Нейно Величество на Теркс-и-Кайкос. Писмописецът изказваше искрените си съжаления, че Негово Превъзходителство, който не е длъжен да се обосновава, възнамерява да прекрати разрешителното за престой и работа на лицето Джейсън Монк, американски гражданин, считано от датата на писмото. Накрая авторът се бе подписал като верен слуга на господин Монк.