Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Следата от копито, прогорена върху пода, й казваше всичко, което й бе нужно да знае. Дяволът най-сетне бе дошъл за Джеръми Гроув.

Сержантът спря да разпъва жълтата полицейска лента, за да огледа обстановката. Беше бъркотия, която скоро щеше да се превърне в пълна бъркотия. Барикадите бяха издигнати прекалено късно и любопитните зяпачи бяха преорали плажа и дюните, заличавайки всички следи, които би могло да има по пясъка. А и барикадите бяха издигнати на погрешни места и трябваше да се преместят, защото в капана им бяха попаднали двата еднакви рейндж-ровъра, и той и тя бяха излезли от колите си и крещяха, че бързат за важни срещи (при фризьорката и за тенис), размахваха клетъчните си телефони и заплашваха да се обадят на адвокатите си.

Този влажен шум зад гърба му бе от лайната, които вече бяха връхлетели вентилатора и се бяха разхвърчали. Беше шестнайсети октомври в Саутхамптън, Лонг Айлънд, и един от най-известните жители на града току-що бе намерен убит в леглото си.

Чу гласа на лейтенант Браски:

— Сержант, не си оградил онзи жив плет! Нали ти казах, че искам да бъде оградено цялото местопрестъпление?

Без да си дава труда да отговаря, сержантът започна да опасва с жълтата лента живия плет, ограждащ имението Гроув. Сякаш четириметровата ограда със скритата нея тънка жица на кльона не бе достатъчна да спре един репортер, докато жълтата лента щеше да свърши тази работа. Видя, че телевизионните камионетки вече пристигаха – микробуси със сателитни антени, дочу далечина глух тътен на вертолет. Репортерите от местната преса се тълпяха край барикадата на „Дюн роуд“ и се караха с ченгетата. Междувременно пристигаха патрулки с подкрепления от Саг харбър и Ийст Хамптън, ведно с екипа от отдела по убийства, а Саут Форк. Лейтенантът разполагаше новодошлите по брега и дюните в неуспешен опит да ограничи достъпа на зрителите. Пристигнаха момчетата от екипа по огледа на местопрестъплението и сержантът ги видя да влизат в къщата, понесли металните си куфарчета от криминологичната лаборатория. Едно време и той щеше да бъде с тях, даже щеше да им нарежда – но това бе много отдавна и на друго място.

Той продължи да опасва с лентата живия плет и накрая стигна до дюните на плажа. Тук вече имаше няколко ченгета, които отблъскваха любопитните. Беше малка и послушна тълпа, зяпнала като безсловесно стадо към къщата с дървен островръх покрив, с кулички и странни на вид прозорци. Вече заприличваше на празненство. Някои бяха разтворили плажни чанти и неколцина загорели мъже отваряха бири в кутийки. Беше необичайно горещо циганско лято и всички бяха по шорти или с бански костюми, сякаш живо опровержение на края на лятото. Сержантът се подсмихна подигравателно, като си представи как щяха да изглеждат тези излети тела след двайсет години на бира и чипс. Навярно – почти като неговото.

Обърна се отново към къщата и видя момчетата от екипа за оглед да пълзят на четири крака по моравата, а лейтенантът крачеше покрай тях. Този човек нямаше никакъв подход. Сержантът усети как го бодна нова болка. Ето го тук, да се занимава с ограничаване на достъпа, да прахосва обучението и таланта си, докато истинската полицейска работа се вършеше някъде другаде.

Нямаше смисъл да мисли за това сега.

Телевизионните камионетки разтовариха, камерите им бяха монтирани в група с добра гледна точка към къщата, а нахоканите момчета-репортери вече дърдореха в микрофоните си. И нали можете да си го представите: лейтенант Браски изостави момчетата от екипа по огледа и се запъти към камерата, досущ като муха на прясна фъшкия.

Сержантът поклати глава. Направо не бе за вярване. Забеляза един мъж да тича на зигзаг, приведен през дюните, и хукна подире му, като пресече пътя му току в началото на моравата. Беше фотограф. Когато сержантът го настигна, той вече бе коленичил и снимаше с фотообектив дълъг като слонски грездей един от детективите от отдел убийства от Ийст Хамптън, който разпитваше някаква прислужница на верандата.

Сержантът положи длан върху обектива и леко го извърна настрани.

— Навън.

— Господин полицай, хайде сега, моля…

— Нали не искаш да ти конфискувам филма? – Сержантът говореше благо. Винаги изпитваше слабост към хората, които просто си вършеха работата, пък били те и от пресата.

Мъжът се изправя, направи няколко крачки, обърна се за една последна снимка, след което се затича да излезе от оградената зона. Сержантът отново се обърна към къщата. Намираше се от подветрената страна на старата резиденция и във въздуха се носеше странна миризма като след фойерверки или нещо подобно. Забеляза, че лейтенантът се намираше в средата на полукръга, оформен от телевизионните камери, и се наслаждаваше на звездния си миг. Браски възнамеряваше на следващите избори да се кандидатира за шеф на полицията и след като настоящият началник бе на почивка, той не би получил по-добър шанс за изява, освен ако сам не бе извършил убийство.