Линкольн Чайлд - Огън от Ада

Тя влезе във всекидневната и подуши отново. Определено някъде се готвеше нещо. А към тази миризма се прибавяше и някаква друга – сякаш някой си бе играл с кибрит.

Агнес Торес изпита смътно чувство на тревога. Всичко изглеждаше повече или по-малко така, както го бе оставила вчера в два следобед, само пепелниците преливаха от угарки и обичайните празни винени бутилки стояха върху бюфета, мръсните чинии бяха струпани в мивката и някой бе изпуснал меко сирене на килима и го бе стъпкал.

Тя вдигна нагоре пълното си лице и разшири ноздри. Миризмата идваше отгоре.

Заизкачва се по стъпалата. Мина на пръсти покрай кабинета на Гроув, покрай вратата на спалнята му и продължи по коридора, зави по острата му чупка и стигна до вратата към третия етаж. Тук миризмата бе по-силна и въздухът – по-тежък и по-топъл.

Мансардата бе обширна, с един дълъг коридор, към който водеха половин дузина врати на неизползвани детски спални, стая за игри, няколко тоалетни и недовършено помещение, натъпкано с мебели и кашони и ужасни модерни картини.

Забеляза в дъното на коридора ивицата жълта светлина, която идваше изпод вратата на последната спалня.

Направи няколко предпазливи крачки, спря се и отново се прекръсти. Сърцето й се бе разтуптяло, ала тя знаеше, че като стиска броеницата, ще бъде в безопасност. С приближаването й към вратата миризмата се усилваше и ставаше все по-лоша.

Почука леко, в случай, че някой от гостите на господин Джеръми спеше там – болен или след тежък махмурлук. Никой не й отговори обаче. Тя улови дръжката на вратата и се изненада, че бе леко затоплена. Да не би да имаше пожар? Да не би някой да бе заспал с горяща цигара в ръка? Определено имаше лек мирис на дим, но като че ли не беше само дим, беше нещо по-силно. Нещо нечисто.

Тя опита дръжката, намери я заключена. Това й напомни за времето, когато бе малко момиченце в училището на женския манастир, където смахнатата стара сестра Ана бе починала и трябваше силом да отворят вратата й.

Може би някой зад тази врага се нуждаеше от помощта й, болен или наранен и неподвижен. Тя отново затърси във връзката си с ключове. Нямаше представа кой може да стане за тази врата, затова чак на десетия опит ключът се превъртя. Затаила дъх, отвори вратата, но тя помръдна само с два-три сантиметра, нещо я затискаше отвътре. Бутна по-силно, нещо изтропа зад вратата.

Santa Maria [2] Света Дево Марио (исп.). – Б.пр. , това щеше да събуди господин Джеръми Тя изчака, но не чу шум от стъпките му, не чу затръшването на вратата към банята, не чу шума от изливаща се в тоалетната вода, нито един от звуците, които съпътстваха раздразнителността му при ставане.

Бутна отново вратата и вече можеше да мушне глава в процепа, затаила дъх заради миризмата. В стаята се носеше тънък слой мъглица и беше горещо като в пещ. Стаята бе затворена от години – господин Джеръми не обичаше децата – и по лющещите се стени висяха мръсни паяжини. Видя, че леглото бе в дъното на стаята. Господин Джеръми лежеше на него, напълно облечен.

— Господин Джеръми?

Агнес Торес веднага разбра, че отговор няма да последва. Господин Джеръми не спеше, не и след като черните му очи горяха отворени завинаги, пепелявият конус на устата му бе застинал във вик, а почернелият език – подут до размера на лютива наденичка – се издигаше от нея като пилон за знаме. Един спящ човек не мажеше да лежи подпрян на лакти, стиснал юмруци толкова здраво, че по пръстите му да потече кръв. Тялото на един спящ човек не можеше да е тъй опърлено и свито навътре като изгоряла цепеница. Тя бе виждала много мъртъвци в детството си в Колумбия и господин Джеръми изглеждаше по-мъртъв от когото и да било от тях. Беше си съвсем умрял.

Чу някой да говори и осъзна, че е самата тя, шепнеше си En el nombre del Padre, y el Htnjo, y del Esprito Santo… [3] В името на Отца, Сина и Светия дух (исп.). – Б.пр. Пак се прекръсти, завъртя мънистата на броеницата си, неспособна да помръдне и да откъсне очи от сцената в стаята. На пода имаше обгорен знак, току до крака на леглото – знак, който Агнес разпозна.

В тази момент тя разбра какво точно се бе случило с господин Джеръми Гроув.

Сподавен стон се изтръгна от гърлото й и тя изведнъж се сдоби със силата да се отдръпне и да затвори вратата. Намери ключа и я заключи, като през цялото време си нашепваше Creo en Dios. Padre todopoderoso, creador del clelo y de la nerra [4] Вярвам в Бога. Всемогъщия Отец, създателят на небесата и земята. – Б.пр. . Прекръсти се отново, и отново, и отново, притиснала здраво броеницата към гърдите си, докато се връщаше заднишком по коридора, стъпка по стъпка, а хълцанията й се смесваха с молитвите.