Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Хайде!

Тя пресече стаята, спря, огледа следващата бързо, осветявайки я с фенерчето. Не видя никаква фигура, но имаше множество ъгли и пролуки, където убиецът можеше да се скрие.

— Продължаваме! – Те щурмуваха следващото помещение, разпръсквайки се и държейки го под прицел.

То беше най-голямото, пълно със сиви метални рафтове, с плътно наредени върху тях стъкленици. Във всяка имаше по едно втренчено око с размер на пъпеш, с корени, които се поклащаха като пипала. Единият рафт бе съборен и очните ябълки се търкаляха на земята разкъсани, подгизнала пихтия сред стъкла и консерванти.

Бързият оглед показа, че помещението е празно. Хейуърд събра екипа.

— Бавно, но сигурно – каза тя, – го притискаме в ъгъла. Помнете, че хората, както и животните, стават най-опасни, когато са приклещени.

Всички кимнаха.

Тя обиколи стаята с поглед.

— Май сме попаднали на колекцията от очни ябълки на китове.

Те се засмяха нервно.

— Е, добре. Ще оглеждаме стая по стая. Няма закъде да се бърза.

Тя приближи към следващата врата, заслуша се и надникна, осветявайки вътрешността с фенерчето си. Нищо.

Докато влизаха се чу внезапен пронизителен писък зад входа отсреща, последван от ужасяващ трясък на стъкла и звук от разливаща се течност. Всички подскочиха. До ноздрите им достигна силната миризма на етилов алкохол.

— Това нещо е запалимо – каза Хейуърд. – Ако палне кибрита, бъдете готови да се спасяваме.

Тя се придвижи напред, обхващайки с поглед следващата стая, осветена от фенерчето.

— Виждам го! – извика О’Конър.

Тътрене – туп. Проехтя злокобен писък и една тъмна фигура с накуцване, но в същото време с ужасяваща целенасоченост ги връхлетя със сив кремъчен нож в стиснатия юмрук. Хейуърд отскочи назад, тъкмо в момента, в който примитивното сечиво процепи въздуха над прага.

— Полиция! – извика тя. – Оставете оръжието си!

Но съществото не им обърна внимание и продължи към тях, размахвайки ножа.

— Не стреляйте! – нареди Хейуърд. – Напръскайте го със сълзотворен газ. – Тя се изплъзна в последния момент от нападението на фигурата, като я заобиколи, а междувременно останалите три ченгета прибраха пистолетите си, извадиха палките и спрейовете със сълзотворен газ. Висконти се втурна напред и напръска съществото, а то зави като демон, като сляпо размахваше каменния нож. С умел ритник зад коляното Хейуърд го изпрати на земята. Втори ритник изби ножа от ръката му.

— Закопчейте го!

Но Висконти вече се бе навел и поставяше белезниците на китките му с помощта на О’Конър.

Престъпникът се гърчеше и крещеше неистово.

— Вържете му и глезените – заповяда Хейуърд. – И повикайте парамедиците, трябва ни успокоително.

Повечето заподозрени щом усетеха ръцете си закопчани на гърба, се укротяваха. Но не и този. Той продължаваше да се мята, да крещи и да се гърчи и при все че бе дребен, Хейуърд и полицаите едва го удържаха.

— Сигурно е надрусан.

— Никога не съм виждал надрусан чак в такова състояние.

Малко по-късно пристигна един парамедик и заби игла в хълбока на беснеещия мъж, който скоро се поукроти. Хейуърд се изправи и изтръска праха от себе си.

— Боже мой! – възкликна О’Конър. – Сякаш се е къпал в кръв.

— Да, а в тази жега направо вони.

— Нещастникът е гол на всичкото отгоре.

Хейуърд отстъпи назад. Престъпникът все още лежеше по корем с лице към пода, гърчейки се и стенейки в неуспешен опит да се пребори с успокоителното.

Тя се наведе към него.

— Къде е Липър? Какво му сторихте?

Последва нов хленч.

— Обърнете го. Искам да видя лицето му.

Висконти се подчини. Физиономията и косата на мъжа бяха покрити със засъхнала кръв и мръсотия. Чертите му се кривяха странно поради някакъв тик.

— Почистете го.

Парамедикът извади чифт стерилни влажни кърпи и избърса лицето му.

— Исусе Христе! – възкликна Висконти неволно.

Хейуърд просто гледаше. Не можеше да повярва на очите си.

Убиецът бе Джей Липър.

Спенсър Кофи се настани в един стол в офиса на директора на затвора Имхоф и нетърпеливо изтръска някаква прашинка от ръба на панталона си. Имхоф седеше зад бюрото си и изглеждаше по същия начин, както и при първата им среща: хладен и спретнат, със същия шлем от издухана със сешоар светлокестенява коса. Въпреки това Кофи забелязваше неспокоен, може би дори отбранителен израз в очите му. Специален агент Рабинър стоеше прав с кръстосани ръце, подпрян на стената.