Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Окей. Тази секция от тавана се състои от шестнайсет тесни помещения – ето тук – разделени на две дълги зони под успоредни покриви с един свързващ коридор в онзи край. Представете си го като „U“. Като изключим стълбището надолу, има само един възможен маршрут за бягство: покривът, до който може да се достигне през някои от тези прозорци тук. Вече съм наредила да го блокират. Предполага се, че капандурите имат решетки. Което значи, че единственият път на убиеца минава през нас… В капан е.

Тя замълча и ги изгледа един по един.

— Ще се придвижваме по двойки: бързо оглеждаме всяка стая и се придвижваме напред като се прикриваме. Аз ще си партнирам с О’Конър. Мартин, ти и Висконти се движите половин стая зад нас. Не се престаравайте. И помнете: трябва да действаме с презумпцията, че Липър все още е жив. Не можем да рискуваме. Само ако откриете явно доказателство, че Липър е мъртъв, можете да си позволите да откриете огън – а и това само ако е абсолютно необходимо. Ясно?

Всички кимнаха.

— Аз водя.

Запристъпваха предпазливо, Хейуърд начело, О’Конър по петите й. Целият под беше в кръв, а лавицата с експонатите лежеше там, където бе паднала, всичко тънеше в стъкло и полуизгнили останки от змиорки, от които се носеше отвратителна воня на консерванти. Прекосиха отсрещния край на сцената на местопрестъплението и се придвижиха в следващата таванска стая. Временното осветление, инсталирано заради престъплението, тук бе по-приглушено и забулваше помещението в почти пълна тъмнина.

Хейуърд и О’Конър се придвижиха безшумно и застанаха от двете страни на портала. Тя бързо надникна отвъд, прибра се, кимна на О’Конър, след което двамата продължиха напред.

Празно. Още прекатурени лавици, подът – покрит с парчета стъкло, а въздухът напоен със задушливата воня на консервант. Стъклениците в тази стая изглежда бяха пълни с дребни гризачи. Наоколо бе разпиляна купчина вестници, много от експонатите по стените висяха накриво. Цялата картинка по някакъв начин й припомни предварителния доклад от аутопсията на Демео: убиецът бе изтръгнал как да е вътрешните му органи, беше дърпал и късал в пристъп на налудничава, дезорганизирана ярост. Наистина извратена вандалщина.

Хейуърд се прокрадна към следващата врата, изчака останалите да заемат позиция и огледа терена. Помещението, както предишното, бе напълно съсипано. Една от капандурите зееше счупена, но решетките над нея стояха все още непокътнати. Оттам нямаше как да се избяга.

Тя замръзна, внезапно наострила слух. Откъм дълбините на тъмния таван отекваше някакъв едва доловим звук.

— Ш-ш-ш-т! – прошепна тя. – Чухте ли това?

Беше някаква олюляваща се, накуцваща походка – шум от тътрене, който завършваше със смущаващ тропот: тътрене – туп. Тътрене – туп.

Сега Хейуърд влезе в следващата, тъмна като рог, стая. Извади фенерчето си и освети ъглите. Помещението беше пълно с огромно количество гипсови лица – смъртни маски, – които се взираха в тях от стените. Някои показваха белези на скорошни повреди: някой, както изглежда – убиецът, направо ги бе помел; бе извадил очите им, оставяйки кървави дири навсякъде.

Осветлението в следващата стая беше изключено. Като приклекна зад рамката на вратата, Хейуърд направи знак на мъжете зад нея да спрат.

Наведе се напред и се вслуша напрегнато. Странният звук бе спрял: убиецът изчакваше. Тя по-скоро усети, отколкото разбра с разума си, че той беше близо: много близо.

Можеше да усети почти физически надигащото се напрежение сред малката им група. По-добре беше да продължават да се движат: колкото по-малко мислеше, толкова по-добре.

Хейуърд се приведе напред, обходи с лъча на фенерчето помещението и бързо се дръпна назад. Нещо пълзеше в средата на съседната стая – голо, отвратително, кърваво… но определено човешко същество, макар изненадващо дребно и слабо.

Тя махна с ръка на останалите, вдигна пръст нагоре, след това го завъртя бавно към входа на помещението, престъпникът е един, в другата стая.

Събраха се заедно и Хейуърд заговори с твърд, ясен глас:

— Полиция. Не мърдай! Въоръжени сме и те държим на прицел. Приближи се към вратата с вдигнати ръце!

Чу се суматоха, тупване и блъскане, сякаш някакво животно се носи тромаво насреща им.

— Той бяга!

С извадено оръжие Хейуърд мина зад ъгъла, за да види в същия момент как една тъмна фигура се стопява в тъмнината на другата стая. Последва ужасяващ трясък.