Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Щом светлинката спря да трепти, тя започна да мига, повтаряйки кратка интродукция с помощта на прост монофоничен шифър, компресиран така, че да осигурява бърза трансмисия. Интродукцията се повтори четири пъти, за да е сигурно, че Пендъргаст е разпознал кода. После, след известна пауза, започна истинското съобщение.

СЪОБЩЕНИЕТО ПОЛУЧЕНО

ВСЕ ОЩЕ АНАЛИЗИРАМЕ ОПТИМАЛНИТЕ ПЪТИЩА ЗА ИЗЛИЗАНЕ

ДЕЛОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕНО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГА ИНСТАНЦИЯ

ИНСТРУКЦИИТЕ ЩЕ ДОЙДАТ СКОРО

СЛЕДВАТ ВЪПРОСИ – КОМУНИКАЦИЯ ЧРЕЗ ПРЕДИШНАТА ПРОЦЕДУРА

ОПИШЕТЕ РАЗПИСАНИЕТО НА ПОЗВОЛЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ В ДВОРА

СДОБИЙТЕ СЕ С ВЕЩЕСТВЕНИ ПРОБИ ОТ НАДЗИРАТЕЛСКИ УНИФОРМИ, РИЗИ И ПАНТАЛОНИ

Исканията и въпросите продължаваха, някои бяха необичайни, други – съвсем очевидни. Пендъргаст не се помръдна и не си записа нищо, поверявайки цялата информация на паметта си.

Последното питане обаче го сепна леко.

ГОТОВ ЛИ СИ ДА УБИВАШ?

С това светлинката изчезна. Пендъргаст се надигна и седна. Опипа под матрака и извади твърдо, захабено парче брезент и късче лимон от скорошно ядене. Като събу едната си обувка, той го занесе до мивката, пусна водата, навлажни с няколко капки вдлъбнатината за сапуна и топна обувката вътре. След това изстиска лимоновия сок във водата. С помощта на брезента продължи да изтрива част от лака на обувката. Скоро вдлъбнатината беше пълна с неголямо количество тъмна течност. Агентът спря в полумрака за момент, за да се увери, че действията му са незабелязани. След това вдигна крайчеца на матрака, съдра дълга ивица чаршаф и я постла на ръба на умивалника. Свали едната връзка, топна предварително подострения й и раздвоен метален край в течността, и започна да пише с педантично дребни и четливи букви, които оставяха светла следа върху памучния парцал.

До пет без петнайсет бе отговорил на въпросите. Остави чаршафа на радиатора, докато се нагрее, благодарение на което написаното потъмня и се фиксира, след което започна да го навива. Но докато вършеше това, Пендъргаст се спря и добави още един кратък ред: „Продължавайте да следите Констанс, а ти, драги ми Винсънт, бъди в добро разположение на духа.“

Той изпече и тази последна част от посланието си, нави го стегнато и го пусна в отходния канал. После напълни кофата с вода от умивалника и я изля в канала, като повтори процедурата няколко пъти.

Оставаше един час до разсъмване. Той се отпусна на леглото, кръстоса ръце на гърдите си и веднага заспа.

Мери Джонсън със замах отвори огромната врата към Египетската галерия и пристъпи вътре като опипваше студения мрамор, търсейки ключовете за осветлението. Тя знаеше, че в последно време техниците работят до късно по гробницата, но в шест сутринта вече със сигурност си бяха отишли. Нейно задължение беше да отключи залите, да запали осветлението и да се увери, че всичко е наред.

Намери ключовете и занатиска копчетата с дебеличкия си показалец. Редици от старо стъкло и бронз грейнаха, хвърляйки меко бяло сияние върху частично обновената зала. За миг тя остана на прага с юмруци, подпрени на масивните хълбоци и се огледа да провери всичко ли е в ред. После тръгна из помещението, гигантският й задник се полюшваше в такт с някаква стара диско-мелодия, която си тананикаше под нос, връзката ключове в ръката й подрънкваше. Дрънченето на ключовете, почукването на токовете и фалшивият напев отекваха из просторната зала и създаваха успокояващ ритъм, който бе съпровождал нощната работа на Мери Джонсън в Нюйоркския природонаучен музей в продължение на трийсет години.

Тя стигна до коридора, запали лампите и там, след което прекоси кънтящото пространство и прокара магнитната си карта през новото охранително устройство на входа към Гробницата на Сенеф. Ключалката изщрака и автоматичните врати се отвориха с бръмчене, разкривайки гробницата отвътре. Мери Джонсън се спря намръщена. Би трябвало гробът да тъне в чернота. Ала въпреки часа, той бе ярко осветен.

Тъпите техници са оставили лампите включена.

Тя остана на прага за момент, след което отметна глава и изсумтя презрително над собствената си нерешителност. Някои от пазачите, които бяха работили тук през трийсетте, си шушукаха, че гробницата е прокълната, че не без причина е била зазидана и че преоткриването й е голяма грешка. Но кой беше чувал за египетска гробница без проклятие? А и Мери Джонсън се гордееше с енергичния си прагматичен подход към работата. Просто ми кажете какво да направя и аз ще го свърша. Без глупости , без циврене , без извинения.