Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Но Мери Джонсън предпазливо се оттегляше по-далеч от саркофага и от малката тъмна стаичка. Нямаше нужда да ходи там. Бе видяла достатъчно. Продължи да отстъпва, след което внимателно извърна едрото си тяло. После, в момента, когато достигна изхода на погребалната камера, усети, че нещо не е наред с краката й.

— Мери! Незабавно ще изпратим охраната долу! Мери!

Джонсън направи още една стъпка, олюля се и усети, че полита към земята, сякаш надолу я теглеше неудържима сила. Присви се в седнало положение, след което рухна назад като в забавен кадър. Едва смогна да се подпре на рамката на вратата.

Точно така я откриха осем минути по-късно, все още в съзнание, взряна в тавана, от очите й се стичаха сълзи.

Капитан Лора Хейуърд пристигна на местопрестъплението, след като по-голямата част от работата бе приключила. Предпочиташе така. Беше минала по всички стъпала в отдел „Убийства“ и от личен опит знаеше, че следователите нямат нужда от шеф, който да им диша във врата, за да си свършат добре работата.

На входа към Египетската галерия, където бяха издигнати загражденията, обозначаващи периметъра на местопрестъплението, тя мина край група полицейски и музейни служители, които си говореха с глухи, опечалени гласове. Забеляза охранителния директор на музея, Джак Манети, и му кимна да я придружи. Тя пристъпи прага на гробницата, спря се да вдиша застоялия и прашен въздух и да огледа мястото.

— Кой е бил тук нощес, господин Манети?

— Имам списък с всички оторизирани доставчици и служители. Доста са, но както изглежда, всички са минали през охраната и са напуснали музея, освен двама техници: жертвата и още един, когото все още издирваме – Джей Липър.

Хейуърд кимна и тръгна из гробницата, като си отбелязваше наум разположението на залите, стълбищата, коридорите и проходите, и изграждаше в съзнанието си триизмерна схема. След няколко минути стигна до просторно помещение, чийто таван се подкрепяше от колони. Бързо запамети всичко: масите, отрупани с компютърна техника, кутиите от пица, кабелите и жиците, които кръстосваха стаята във всевъзможни посоки. Навсякъде се виждаха лепенки, които обозначаваха уликите.

Един сержант, по-възрастен от нея може би с десет години, се приближи да я поздрави. Трябваше й малко време да си припомни името му; Еди Висконти. Изглеждаше вещ в работата си, имаше умен, ясен поглед, беше облечен спретнато, държеше се почтително, но не с раболепие. Тя знаеше, че за човек с неговата възраст и чин не е лесно да докладва на жена, която при това е два пъти по-образована от него. Но Вискони сякаш го приемаше.

— Вие ли сте първият уведомен за случая, сержант?

— Да, мадам. Аз и партньорът ми.

— Добре. Да направим едно бързо резюме.

— Двама компютърни техници са останали да работят до късно: Джей Липър и Теодор Демео. През тази седмица са стояли всяка нощ – натискали са ги здраво, за да открият изложението навреме.

Тя се обърна към Манети.

— А кога е откриването?

— След осем дни, считано от днес.

— Продължете.

— Демео е излязъл да донесе пица около два часа и е оставил Липър тук. Проверихме в пицарията…

— Не ми обяснявайте как сте научил това, което знаете, сержант. Придържайте се към същественото, ако обичате.

— Да, капитане. Демео се е върнал с пица и напитки. Не ни е известно дали Липър вече си е бил тръгнал или е бил нападнат в промеждутъка, но знаем, че не са имали време да се нахранят.

Хейуърд кимна.

— Демео е оставил пиците и питиетата на тази маса и е влязъл в погребалната камера. Изглежда убиецът вече е бил там и го е изненадал. – Той тръгна нататък и Хейуърд го последва.

— Оръжието? – попита тя.

— До този момент е неизвестно. Каквото и да е било, не е било остро. Прорезите и разкъсванията са с много неравни краища.

Влязоха в погребалната камера. Хейуърд огледа широката локва кръв, зацапаното по каменния ковчег, тъмната диря към страничната стаичка, яркожълтите бележки, които бяха навсякъде, подобно окапали есенни листа. Хвърли поглед наоколо, като си отбелязваше формата и големината на всяка капка кръв.

— Анализът показва, че убиецът е връхлетял върху жертвата от лявата страна с вдигнато оръжие и е замахнал надолу, като по този начин практически е разсякъл врата му и е прерязал шийната вена. Жертвата е паднала, но нападателят е продължил да удря, много повече, отколкото е необходимо, за да го умъртви. По врата, главата, раменете, корема, краката и хълбоците му открихме повече от сто прореза.