Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Пендъргаст отстъпи назад, насочи пистолета на Манети към шкафа и го изпразни в него. Изстрелите прозвучаха неестествено силно в звукоизолираното пространство – минаващите от едната към другата страна на шкафа сачми оставиха големи черни дупки в метала, изпращайки във всички посоки стружки сива боя. Чу се звук от пропукващо електричество, проблесна мощна волтова дъга и лампите примигаха и изгаснаха – остана само светенето на компютърния екран и тежката миризма на кордит и стопена изолация.

— Тези компютри продължават да работят – каза Пендъргаст. – Защо?

— Захранват се от локален резервен източник.

— Тогава ги презаредете. Издърпайте електрическите кабели и ги включете обратно.

Ендърби запълзя под масата и започна да ги изтръгва един по един, потапяйки стаята в мрак и тишина. Чу се кратко изщракване и внезапна светлина обля всичко; Хейуърд беше включила фенерчето си.

Вратата рязко се отвори и на прага застана един висок мъж с червена вратовръзка и кръгли черни очила.

— Какво става тук? – кресна той. – Ръководя предаване на живо пред милиони зрители, а вие дори не можете да поддържате тока! Вижте, резервният ми източник не може да издържи повече от петнайсет минути!

Д’Агоста разпозна Рандъл Лофтъс, известния режисьор. Лицето му се беше покрило с червени петна от гняв.

Пендъргаст се обърна към Д’Агоста, като се наведе по-близо.

— Знаеш какво трябва да се направи, нали, Винсънт?

— Да – отговори Д’Агоста. После изви лице към режисьора: – Нека ви помогна.

— Добре ще е. – И Лофтъс се завъртя на пети и напусна сковано стаята, следван от Д’Агоста.

В залата отвън гостите се въртяха насам-натам в тъмнината, оживявана единствено от блясъка на стотиците чаени свещи по масите; възбудени, макар и все още без признаци на безпокойство, те очевидно приемаха всичко това като приключение. Музейните охранители обикаляха и ги уверяваха, че токът ще дойде всеки момент. Д’Агоста вървеше след режисьора към отсрещния край на залата, където беше разположен екипът му. Всички работеха бързо, мърморейки в микрофоните и следейки малките монитори на струпаните камери.

— Загубихме връзка с екипа вътре – каза един. – Но изглежда при тях все още има ток. Продължават да предават, захранването към тях е добро. Всъщност, според мен дори не знаят, че тук имаме проблем.

— Слава богу – въздъхна Лофтъс. – По-скоро бих умрял, отколкото да се издъня така.

— Това захранване, за което споменахте – намеси се Д’Агоста. – Къде се намира?

Лофтъс кимна към един дебел кабел, чиито криволици излизаха от залата, покрит с гумена изолация.

— Ясно – — каза Д’Агоста. – А ако този кабел се прекъсне?

— Боже опази! – каза Лофтъс. – Бихме изгубили картината. Но това не може да се случи, повярвайте ми. Трябва да е нещо повече от случаен ритник, за да повреди такъв кабел.

— Нямате ли резервен?

— Няма нужда. Този тук е със защитен слой от гума и епоксидна смола, с преплетени стоманени нишки – направо е неразрушим. Е, господин…

— Лейтенант Д’Агоста.

— Както изглежда, нямаме нужда от вас. – Лофтъс се обърна с гръб и посочи към друг мъж от екипа си. – А ти, глупак такъв, никога не оставяй така включен монитор без наблюдение!

Д’Агоста се огледа. В отсрещния край на залата, близо до входа, се намираше задължителният противопожарен кран, наред с навит маркуч и голяма брадва зад лесно трошащо се стъкло. Той се приближи, стовари един жесток ритник върху стъклото и се протегна за брадвата. След това избра мястото, където кабелът завиваше зад ъгъла, стегна се и вдигна брадвата над главата си.

— Хей! – извика някой от телевизионния екип. – Какво, по дяволите…!

Д’Агоста спусна брадвата с умел замах и преряза на две кабела сред дъжд от искри.

Откъм Рандъл Лофтъс дойде нечленоразделен яростен вой.

Миг по-късно Д’Агоста беше в контролната зала. Пендъргаст и техниците продължаваха да се трудят усилено над заредените наново компютърни системи, които все още отказваха да приемат команди.

Пендъргаст се обърна към него.

— Как е Лофтъс?

— Извън себе си от ярост в момента.

Агентът кимна, устните му се извиха за миг в някакво подобие на усмивка.

Внезапно поток от бляскащи светлини върху един от работещите монитори привлече вниманието на Д’Агоста.

— Какво е това? – попита рязко Пендъргаст.

— Мигащи светлини – отвърна Ендърби, наведен над клавиатурата.

— В шоуто има мигащи светлини ?