Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Обикаля вляво. Много е умен.

Пендъргаст отново поклати глава. Наведе се към Хелън:

— Ти остани тук – прошепна той; устните му докоснаха ухото й.

— Но следотърсачът…

— Греши. Остани тук, аз ще отида само няколко ярда напред. Наближаваме далечния край на езерото. Лъвът ще иска да остане скрит; когато тръгна към него, ще се почувства притиснат. Може да се хвърли. Бъди готова да откриеш огън вдясно от мен.

Пендъргаст направи знак, че иска пушката си. Хвана я за металната цев, сгорещена от жегата и я издърпа напред под рамото си. Свали предпазителя и изправи визьора за нощно виждане – за да вижда по-добре в тревистия сумрак. Ниала подаде на Хелън пушката й.

Пендъргаст хлътна в гъстата растителност. Следотърсачът го последва в ледено мълчание, лицето му представляваше маска на ужас.

Агентът пристъпваше изключително предпазливо по спечената пръст, ослушвайки се напрегнато за специфична кашлица, която би била сигнал за началото на атака. Щеше да има време само за един изстрел: лъв, който напада, би взел сто метра за по-малко от четири секунди. Чувстваше се по-сигурен, като знаеше, че Хелън е зад него; двоен шанс за победа.

След десет метра спря и изчака. Следотърсачът се приближи до него, по лицето му беше изписано дълбоко нещастие. В продължение на две минути никой не помръдна. Пендъргаст напрегна слух, но чу единствено насекомите. Оръжието се хлъзгаше в потните му ръце и той можеше да усети вкуса на прах върху езика си. Лек бриз, видим, но не и осезаем, полюляваше тревата около тях, карайки я да издава тракащ звук. Бръмченето на насекоми се сниши до мрънкане, после замря. Всичко утихна напълно.

Бавно, без да движи друга част от тялото си, Мфуни вдигна пръст – отново деветдесет градуса наляво.

Пендъргаст проследи жеста с очи, но остана абсолютно неподвижен. Взря се в гъстите преплетени треви, като се опитваше да мерне златиста козина или блясък на кехлибарено око. Нищо.

Тиха кашлица – след което ужасна, разтърсваща експлозия от звук – мощен рев, който ги връхлетя като товарен влак. Не отляво, а точно отпред.

Пендъргаст се завъртя, когато от тревите се стрелна нещо бежово с неясни очертания и червена грива, със зейнала розова паст и оголени зъби; той стреля, но нямаше време да се прицели и лъвът се хвърли върху него, тристакилограмова воняща котка, която го събори на земята; после той усети настървените зъби да се забиват в рамото му и изкрещя, извивайки се под задушаващата грамада, като опипваше наоколо със свободната си ръка и се опитваше да се докопа до пушката, отхвръкнала при мощния удар.

Лъвът се беше скрил толкова добре, а нападението беше толкова бързо и отблизо, че Хелън Пендъргаст не успя да стреля, преди той да се окаже върху съпруга й – а тогава бе прекалено късно: бяха твърде близко един до друг, за да рискува. Тя се показа от мястото си, десет метра назад, и се хвърли през високата трева с викове, като се опитваше да отвлече вниманието на огромното животно, докато тичаше към противните звуци на приглушено влажно ръмжене. Появи се на сцената точно когато Мфуни заби копието си в корема на лъва; звярът – по-голям, отколкото нормално би трябвало да бъде – пусна Пендъргаст и се хвърли върху следотърсача, откъсвайки парче от крака му; после се скри в тревата със забито в корема копие.

Хелън се прицели внимателно в гърба на оттеглящия се лъв и стреля. Откатът от тежката пушка разтърси цялото й тяло.

Не улучи. Лъвът беше избягал.

Тя изтича към съпруга си. Той беше все още в съзнание.

— Не – прошепна агентът. – Него.

Хелън погледна към Мфуни. Той лежеше по гръб, кръвта бликаше на земята от мястото, където мускулът на прасеца на десния му крак висеше на тънка ивица кожа.

— О, боже! – Тя разкъса долната част на ризата си, усука я стегнато и я уви над разкъсаната артерия. Потърси опипом за пръчка, която мушна под плата и я завъртя така, че да се получи турникет.

— Джейсън? – произнесе тя настоятелно. – Не заспивай. Джейсън!

Лицето му беше плувнало в пот, очите – широко отворени и уплашени.

— Дръж тази пръчка. Разхлаби я, ако започнеш да се схващаш.

Очите на следотърсача се разшириха.

— Мемсахиб, лъвът се връща.

— Просто дръж това…

— Връща се! – В гласа на Мфуни прозвуча ужас.

Игнорирайки го, тя насочи вниманието си към съпруга си. Той лежеше по гръб, лицето му беше сиво. Рамото му беше деформирано и покрито с големи съсиреци кръв.

— Хелън – произнесе той дрезгаво, опитвайки се да стане. – Вземи пушката си. Веднага.