Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Гледай, ако обичаш, как ще проведа един малък експеримент върху нашата келнерка.

Келнерката се върна с Будвайзер и чиста салфетка. Когато ги постави пред Д’Агоста, Пендъргаст заговори с най-медения си глас, усилвайки акцента.

— Скъпа моя, питам се дали мога да ви задам един въпрос.

Тя се обърна към него със закачлива усмивка.

— Питай, скъпи.

Пендъргаст театрално извади малко тефтерче от джоба на сакото си.

— Аз съм репортер от Ню Орлиънс и правя проучване за едно семейство, което преди е живяло тук. – Той отвори тефтера и вдигна очи към келнерката очаквателно.

— Разбира се, кое семейство?

— Дуейн.

Ако Пендъргаст бе обявил името на някой престъпник, реакцията нямаше да е по-драматична. Лицето на жената веднага се смъкна, празно и безизразно, погледът й стана далечен. Закачливостта се изпари мигновено.

— Не знам нищо за това – промърмори тя. – Не мога да ви помогна. – Тя се обърна и се отдалечи, вмъквайки се в кухнята.

Пендъргаст пъхна тефтера в джоба си и се изви към Д’Агоста:

— Какво ще кажеш за експеримента ми?

— Откъде, по дяволите, си знаел, че ще реагира така? Тя очевидно крие нещо.

— Точно това, скъпи ми Винсънт, е проблемът. – Пендъргаст отпи от содата. – Не съм я избрал специално. Всички в града реагират по същия начин. Не си ли забелязал по време на проучването си този следобед известна колебливост и подозрителност?

Д’Агоста се замисли. Вярно беше, че никой не прояви особена готовност да помогне, но той просто го отдаде на консервативността на малкия град, подозрителността на местните към някакви янки, които идват и започват да задават твърде много въпроси.

— Докато правех проучванията си – продължи Пендъргаст, – преминах през повишаващо се ниво на смущаващо недоумение, и отказ. А после, когато притиснах един възрастен джентълмен за информация, той гневно ме информира, че въпреки онова, което мога да чуя от другаде, историите за Дуейн не са нищо друго, освен глупости. Естествено, започнах да разпитвам за семейство Дуейн. И точно тогава започнах да получавам реакцията, която ти току-що видя.

— И?

— Отправих се към офиса на местния вестник и помолих да ми покажат предишните броеве, от времето около посещението на Хелън. Не проявиха желание да помогнат, така че се наложи да използвам това – Пендъргаст извади значката си, – за да ги накарам да променят мнението си.

Открих, че в годините около идването на Хелън няколко страници са били грижливо изрязани от определени вестници. Отбелязах си от кои точно броеве и се отправих към библиотеката в Кемп, последният град преди Сънфлауър. В копията, с които разполагаха, липсваха същите страници. Тогава схванах историята.

— Каква история? – попита Д’Агоста.

— Странната история на семейство Дуейн. Господин Дуейн е бил романист с независими възгледи и довел цялото си голямо семейство в Сънфлауър, за да избяга от всичко, да напише великия американски роман далеч от досадното, отвличащо вниманието градско ежедневие. Те купили една от най-големите и най-хубави къщи, построена от тукашния „дървен крал“, търгувал с дървен материал в годините, преди местната фабрика да затвори. Дуейн имал две деца. Едното от тях, син, спечелил най-високите награди, раздавани някога в гимназията на Сънфлауър, изключително умен по думите на всички. Дъщерята била даровита поетеса, чиито стихотворения били публикувани от време на време в местните вестници. Прочетох няколко и те наистина са изключително добре написани. Госпожица Дуейн израснала до бележита художничка-пейзажистка. Градът се гордеел много с талантите на брата и сестрата, приел семейството, те често били споменавани по вестниците при награждавания, набиране на фондове за едно или друго местно благотворително събитие, прерязване на лента и такива неща.

— Художничка-пейзажистка – повтори Д’Агоста. – А птици?

— Не можах да открия. Нито да са проявявали някакъв специален интерес към Одюбон или към творби свързани с естествознанието. По онова време, няколко месеца след посещението на Хелън, постоянният поток от хвалебствени истории започва да отслабва.

— Може би семейството се е изморило от вниманието.

— Не мисля. Има още една статия за семейство Дуейн – една последна статия – продължи той. – Половин година след това. Тя съобщава, че Уилям, синът на Дуейн, е бил заловен от полицията след продължително преследване в Горското стопанство и че е затворен в отделна килия в окръжния затвор, обвинен в две убийства с брадва.