Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст посочи към черните кожени дивани наоколо.

— Разполагай се. Ще се върна веднага.

Д’Агоста седна, докато агентът се плъзна през тясна врата в една от стените. Той се облегна и вдъхна тихия ромон на водата, растенията бонзай, мириса на лотосов цвят. Стените на сградата бяха толкова дебели, че до слуха му едва достигаше външният шум. Всичко в стаята изглеждаше замислено да създава спокойствие. И въпреки това спокойствието беше последното нещо, което чувстваше в момента. Запита се отново как щеше внезапно да обяви, че излиза в неплатен отпуск и да се сбогува – с шефа си, и особено с Лора Хейуърд.

Това бе десет минути преди Пендъргаст да се появи отново. Агентът беше избръснат и се бе преоблякъл в изгладен черен костюм. Освен това изглеждаше много по-овладян, много повече като предишния Пендъргаст – въпреки че Д’Агоста можеше още да види силно напрежение под повърхността.

— Благодаря, че ме изчака, Винсънт – каза той, кимайки. – Да започваме.

Д’Агоста го последва по дълъг коридор, осветен мъждиво като приемната. Погледна любопитно наляво и надясно: библиотека; стая, окичена с оригинални картини от пода до тавана; винарска изба. Пендъргаст спря пред единствената затворена врата в коридора, отвори я със същото странно движение на пръстите по дървото. Стаята отвъд едва побираше сложените в нея маса и два стола. Голям стоманен трезор, приличен на банков, най-малко четири стъпки широк, доминираше една от страничните стени.

Пендъргаст отново направи знак на Д’Агоста да седне, после изчезна в коридора. След известно време се върна с кожена чанта „Гладстон“ в ръка. Сложи я върху масата, отвори я и извади стойка с епруветки и няколко шишета със стъклени запушалки, които подреди грижливо върху полираното дърво. Ръката му трепна веднъж – само веднъж – и епруветките прозвъннаха тихо в отговор. След подреждането на апаратурата Пендъргаст се обърна към трезора и с пет-шест завъртания на шайбата го отключи. Когато отвори тежката врата, Д’Агоста видя вътре решетка с метални контейнери, неразличаващи се от сейфове. Пендъргаст избра един, извади го и го постави на масата. После затвори трезора и седна срещу Д’Агоста.

Дълго не помръдна. По едно време се чу тътен, глух и далечен, и това изглежда го върна към действителността. Той извади бяла копринена кърпичка от кожената чанта и я постла на масата. След това плъзна металната кутия по-близо, вдигна капака й и с пинсети извади отвътре две неща: снопче груби червени косми; пръстена, който той внимателно махна с голата си ръка с жест, толкова несъзнателно нежен, че Д’Агоста усети как сърцето го пронизва.

— Това са нещата, които взех от трупа на Хелън – каза Пендъргаст. Непрякото осветление подчертаваше хлътнатините на изпитото му лице. – Не съм ги поглеждал от дванайсет години. Венчалната й халка… и кичура, който е отскубнала от лъва, докато я е разкъсвал. Стискаше го в ранената си лява ръка.

Д’Агоста примига.

— Какво се каниш да правиш? – попита той.

— Ще проверя едно подозрение. – Пендъргаст отвори бутилките със стъклени запушалки и изсипа подбраните прахчета от тях в епруветките. После с помощта на чифт пинсети издърпа известно количество от червеното снопче и пусна последователно по няколко косъма във всяка епруветка. Най-накрая измъкна малко кафяво шишенце от чантата, което завършваше отгоре с гумен капкомер. Отвъртя капкомера и отмери по няколко капки от течността във всяка епруветка. В първите четири епруветки нямаше никаква реакция. Но в петата течността веднага стана бледозелена, цветът на зелен чай. Пендъргаст я гледа внимателно известно време. После, като използва една пипета, взе малка проба от течността и я изсипа върху малка лентичка хартия, която взе от чантата.

— РН 3.7 – каза той, разглеждайки лентичката. – Което отговаря точно на слаба киселина, необходима за отделянето на пигмента от листото.

— Какво листо? – недоумяваше Д’Агоста. – За какво става дума?

Пендъргаст отмести очи от хартиената лентичка към него и после обратно.

— Мога да продължа с опитите, но няма смисъл. Гривата на лъва, който уби съпругата ми, е била третирана с извлек от листата на растението Lawsonia inermis. Познато най-вече като къна.

— Къна?! – — повтори Д’Агоста. – Искаш да кажеш, че гривата на лъва е била боядисана червена?

— Именно. – И Пендъргаст вдигна отново очи. – Проктър ще те откара у вас. Мога да ти дам три часа, за да си приготвиш необходимите неща – и ни минута повече.