Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Откъде знаехте, че е клопка? – прошепна Хейуърд.

— Прекалено очевидно е. Тук има повече от един стрелец – чакаха ни да стреляме по светлината.

— А сега какво ще правим?

— Ще чакаме. Тихо. Неподвижно.

Светлината изгасна и настъпи мрак. Пендъргаст се сви зад лабиринта от дънери, спокоен, неразгадаем.

Тя се ослуша напрегнато. Чу се плясък и шумолене в нощта, сякаш идеше от всички посоки. Животните се раздвижиха, наскачаха жаби. А може би бяха хора?

Горящата лодка най-после потъна, разлетият бензин изгасна внезапно, потапяйки блатото в студен, измамен мрак. Продължиха да чакат. Лъчът светна отново, сега дори по-близо.

Джъдсън Естерхази се движеше с безкрайна предпазливост през плътната растителност, стиснал в ръце една „Уинчестър .30-30“. Тя беше много по-лека от снайперистката пушка, далеч по-маневрена; беше я използвал за ловуване на елени като тийнейджър. Мощна, но удобна, тя бе почти като продължение на самия него.

Можеше да види през дърветата фенерчето на Вентура да осветява наоколо, неотклонно приближавайки района, където Пендъргаст и жената трябва да бяха излезли на сушата. Естерхази се беше позиционирал на сто ярда зад мястото, където ги бяха изтласкали. Едва ли подозираха, че са притиснати в капан, когато той се приближи зад тях между падналите дървета, докато Вентура настъпваше отпред. Двамата бяха лесна мишена. Единственото, което се искаше от тях, беше да стрелят веднъж – един-единствен изстрел – и след това би могъл да определи абсолютно точно мястото им. В края на краищата те щяха да бъдат принудени да стрелят и да се издадат.

Планът работеше перфектно и Вентура бе изиграл своята част добре. Светлината – на един дълъг прът – се премести бавно, колебливо, още по-близо до тях. Той видя лъча да осветява на пресекулки оплетени кълбета от кипарисови корени и масивен, прогнил дънер – съборен. Точно там бяха: наблизо нямаше друго прилично прикритие.

Той се придвижи бавно, за да си осигури добра видимост към дънера. Луната беше по-високо в небето и в този момент излезе иззад облаците, хвърляйки бледа светлина в най-тъмните недра на блатото. Забеляза ги – свити зад дънера, фокусирани изцяло върху лъча на фенерчето срещу тях – и напълно изложени на фланговия му маньовър. Дори не беше нужно да стрелят срещу светлината.

Джъдсън бавно вдигна пушката към бузата си и погледна през визьора за нощно виждане „Трайдънт Про 2.5х“. Сцената подскочи с ярка отчетливост. Не би могъл да държи на прицел двамата едновременно, но ако повалеше първо Пендъргаст, жената нямаше да го затрудни особено.

Той се размърда леко, нагласи визьора така, че гърбът на Пендъргаст да бъде центриран точно върху косъма на прицела и се приготви за изстрел.

Хейуърд се сгуши зад прогнилия дънер, когато лъчът се залюля напред-назад в тъмнината.

Пендъргаст прошепна в ухото й:

— Мисля, че фенерчето е върху прът.

— Прът?

— Да. Вижте начина, по който се клати. Това е уловка. Което потвърждава, че има втори стрелец. – Внезапно той я хвана и я дръпна надолу в плитката вода, забивайки лицето й в калта. Секунда по-късно тя чу изстрел непосредствено над главата си и глух звук от куршум, удрящ дърво.

С отчаяни движения тя последва Пендъргаст, когато той запълзя през тинята и после се вмъкна зад едно кълбо от преплетени корени, издърпвайки я до себе си. Последваха още изстрели, този път отпред и отзад, разкъсвайки корените от две посоки.

— Това прикритие не е добро – задъхано прошепна Хейуърд.

— Не, не е. Не можем да останем тук — само въпрос на време е някой от тези куршуми да ни уцели.

— Но какво можем да направим?

— Аз ще поема стрелеца зад нас. Когато тръгна, искам да броите до деветдесет, да стреляте, да преброите още веднъж до деветдесет, после да стреляте отново. Не си давайте труд да се целите – шумът е, от което се нуждая. Погрижете се огънят от дулото да не се вижда… и после, чак тогава, след първите два импровизирани изстрела, стреляйте в прожектора. Тогава го атакувайте – и го убийте.

— Ясно.

Пендъргаст изчезна светкавично в блатото. В отговор се чу нов залп от изстрели.

Хейуърд преброи до деветдесет и след това, като държеше дулото на пушката ниско, стреля. Пушката изрева и ритна, изненадвайки я със звука, който отекна и се разпръсна над блатото. В отговор над главата й се посипа дъжд от куршуми и тя се зарови в тинята. Тогава чу ответния изстрел на Пендъргаст отляво. Стрелбата се отмести от нея. Лъчът на прожектора се залюля, но не се придвижи напред.