Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст насочи лъча към водата и пусна малко пръст от една чаша през борда, проверявайки течението.

— Километър и половина или дори по-малко – промърмори той, връщайки се обратно към картите.

Тя потопи пръта, натисна назад към кърмата, изтегли го нагоре, насочи го напред и го заби в тинестото дъно отново. Имаше чувството, че се дави в зеленикаво-черната джунгла, която ги заобикаляше.

— Какво ще правим, ако лагерът го няма?

Никакъв отговор. Луната се издигна по-високо и Хейуърд вдиша дълбокия, влажен, благоуханен въздух. В ухото й влезе един комар и забръмча яростно. Тя го смачка.

— Право напред е последният канал за теглене на трупи – каза Пендъргаст. – Отвъд него лежи последният разтег от блатото преди Спениш Айлънд.

Лодката заби нос в туфа изгнили водни зюмбюли, киселата миризма на растенията се издигаше от водата и ги обгръщаше.

— Угасете прожектора, моля, и включете само габаритите на носа – каза Пендъргаст. – Нали не искаме да ги алармираме за приближаването си?

Хейуърд изключи осветлението.

— Наистина ли мислите, че там има от „тях“?

— Напълно съм сигурен, че там има нещо. Защо положиха толкова усилия да ни спрат?

Когато очите й привикнаха, Хейуърд се изненада колко е светло в блатото под пълната луна. Напред между дънерите на дърветата можа да види ивица блестяща вода. След миг лодката се плъзна в канала, сега наполовина обрасъл с водна леща и зюмбюли. Клоните на кипарисите се сплитаха над главите им, оформяйки тунел.

Внезапно лодката спря. Хейуърд се наклони напред, използвайки пръта, за да се задържи устойчиво.

— Натъкнахме се на нещо под повърхността – каза Пендъргаст. – Може би корен или паднал клон. Вижте дали не можете да прокарате пръта около него.

Хейуърд се облегна с цялата си тежест върху пръта. Кърмата се завъртя, удряйки се силно в един кипарисов дънер. Водният съд потрепера и се залюля, после се освободи от препятствието. Когато Хейуърд се наведе, подготвяйки се да върне лодката отново в канала за теглене на трупи, тя видя нещо дълго, блестящо и черно да се смъква от клоните над главите им и да пада върху раменете й. То се плъзна по кожата на врата й, студено и сухо, и тя едва се сдържа да не извика от изненада и отвращение.

— Не мърдайте – произнесе Пендъргаст. – Дори мускул.

Тя изчака, заставяйки се да стои неподвижна, докато агентът пристъпи бавно към нея, после спря и се опита да запази равновесие върху купчината пушки на дъното на лодката. После ръката му се изстреля напред, сграбчи дебелата, извиваща се твар от раменете й, и я запрати далеч с всичка сила. Хейуърд се обърна и видя змията да прелита, гърчейки се, във въздуха, преди да цопне във водата отзад.

— Агкистродон писциворус – каза Пендъргаст мрачно. – Отровна блатна мокасина.

Кожата й изтръпна и противното усещане за хлъзгане отказваше да се махне. Тя си пое дълбоко дъх, потрепера и хвана пръта. Влязоха отново в канала и продължиха по-навътре в дивата растителност. Пендъргаст се огледа, после се върна към картите. Докато гребеше, Лора не преставаше да хвърля по едно око на клоните отгоре. Комари, жаби, змии – единственото нещо, на което още не беше попадала, беше алигатор.

— Може би трябва да слезем от лодката и да продължим нататък пеша – промърмори Пендъргаст. – Напред може да се появят препятствия. – Той се консултира с картата и отново се огледа.

Хейуърд си помисли за алигаторите. Пеша. Страхотно.

Тя заби пръта и даде нов тласък на лодката. Внезапно Пендъргаст се хвърли върху нея, хващайки я за кръста, и двамата се прекатуриха през планшира на лодката в черната вода. Тя се изправи под водата, твърде изненадана, за да се бори, краката й потъваха в тинята отдолу. Когато се оттласна и главата й се появи над повърхността, чу залп от изстрели.

Чу се металически звън, когато един куршум улучи двигателя и избухна пламък. Зън! Зън! Куршумите идваха от тъмнината от дясната й страна.

— Вземете оръжие – прошепна в ухото й Пендъргаст.

Тя хвана планшира и като изчака стрелбата да прекъсне, се надигна и грабна най-близкото оръжие – тежка пушка, – след което се смъкна обратно назад. Повторен залп разтърси лодката, няколко куршума удариха двигателя. Тънки езичета огън тръгнаха по дъното; явно горивната уредба беше улучена.

— Не отвръщайте на огъня! – прошепна Пендъргаст и я избута. – Идете от другата страна на лодката, насочете се към далечната страна на канала и се прикрийте.