Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Както повечето от вас знаят, аз съм лейтенант Д’Агоста, главен разследващ по случая. — Набързо запозна групата с убийството, след което направи справка със списъка имена. — Кугелмайер, отпечатъци.

Кугелмайер се качи на подиума, като по пътя закопчаваше отвратителния си кафяв костюм от „Уолмарт“. Д’Агоста му посочи часовника си и леко го почука. Беше предупредил всички, че ги чака сериозно наказание, може би дори смъртно, ако не се вместят в пет минути.

— Разполагаме с отлична серия отпечатъци както от тялото, така и от стаята — бързо заговори Кугелмайер. — Пълни и частични, от леви и десни пръсти, а също и от дланите. Сравнихме ги с всичките ни бази данни. Без резултат. Изглежда, извършителят никога не е бил регистриран.

Това беше всичко. Кугелмайер си седна.

Д’Агоста огледа отново залата.

— Форман, косми и нишки?

Още един кратък доклад. След него бяха изнесени десетина други — пръски кръв, обувки, микроскопски данни, виктомология — всички следващи указанията с военна точност, за огромно задоволство на Д’Агоста. Опитваше се да не поглежда към Сингълтън, макар страшно да му се искаше да види каква е реакцията му.

Едно от нещата, които Д’Агоста бе научил за срещи като тази, бе да създава малко драма, като запази най-доброто за накрая — така можеше да накара всички да останат будни и да внимават. И в този случай най-добрият бе Уорсоу, специалистът по видеозаписи от отдела на криминалистите, който анализираше записи от охранителни камери. Макар официално да се водеше детектив, Уорсоу приличаше по-скоро на развлечен тийнейджър с чорлава коса и младежки пъпки. За разлика от останалите, той не носеше костюм и дори май си нямаше, а предпочиташе тесни черни джинси и тениски с емблемите на хевиметъл групи. Разминаваше му се, защото беше страшно добър в работата си.

Освен това си падаше донякъде по представленията. Уорсоу скочи енергично на подиума с дистанционно в ръка. Светлините в залата угаснаха.

— Привет на всички — започна той. — Добре дошли на убийствения трейлър.

Това предизвика смях.

— Грандхотел „Марлборо“ е оборудван с най-ново поколение дигитална охранителна система и разполагаме с прекрасни, ама наистина прекрасни записи. Извършителят е заснет отпред, отзад, отстрани, отгоре, отдолу — и всичко това с HD качество. Ето и основните моменти, сместени в… ъ-ъ-ъ, пет минути. В папките ви има подбрани снимки от записите, които в момента се разпространяват в различни други луксозни хотели и много скоро ще се появят на страниците на „Таймс“, „Поуст“ и „Дейли Нюз“.

Записът започна и беше наистина толкова добър, колкото им бе обещал Уорсоу. Кадрите показваха извършителя — с бинтовано ляво ухо — във фоайето, в асансьора, как върви по коридора, как нахълтва в стаята на жертвата. След това видяха как излиза по абсолютно същия начин — без да бърза, все така спретнат, напълно спокоен.

Д’Агоста вече беше виждал клипа, но въпреки това отново го побиха тръпки. Знаеше, че повечето убийци могат да се разделят на две основни групи — организирани и неорганизирани. Този обаче беше толкова хладнокръвен, така методичен, че заслужаваше отделна категория. И Д’Агоста още веднъж усети дълбоко безпокойство. Просто не се връзваше. Изобщо не се връзваше.

Клипът свърши и бе последван от откъслечни аплодисменти. За леко раздразнение на Д’Агоста, Уорсоу направи дълбок поклон и си седна.

Д’Агоста се върна на подиума. Вече беше два и половина. Дотук всичко вървеше като по часовник. Стомахът му изръмжа отново, сякаш е изпил бутилка солна киселина. Беше запазил края с парчето от ухото за себе си. Прерогатив на главния разследващ.

— Все още нямаме ДНК анализ на допълнителната част от тяло, открита на местопрестъплението — парчето от ухо — започна той. — Разполагаме обаче с предварителни данни. Състоянието на кожата показва, че възрастта на извършителя е под петдесет — това е най-точното, което можем да кажем. Почти сигурно е, че наличието на парчето на местопрестъплението не е в резултат на борба. По-скоро е било отнесено на местопрестъплението и нарочно оставено там. Освен това изглежда, че парчето е било отделено от ухото няколко часа преди убийството, при това не от труп, а от живо тяло; в това няма нищо чудно, тъй като от видеозаписа ясно можем да видим, че извършителят е съвсем жив.

— Знаем как изглежда убиецът и скоро цял Ню Йорк също ще знае — продължи Д’Агоста. — Набива се на очи с рижавата си коса, скъпия костюм, добрия външен вид и атлетичната си фигура. Разполагаме с пръстови отпечатъци, косми, нишки от облеклото му, а скоро ще имаме и ДНК. Установихме вратовръзка на Шарве и в най-скоро време ще знаем производителя на костюма и обувките. Изглежда, че сме на крачка да установим самоличността му.