Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Безлунната нощ му осигури прикритие. Меката жълта светлина се лееше от прозорците на главната сграда — стара варосана къща, заобиколена от занемарени обори и порутени пристройки. Но паркираните отвън лъскави джипове последен модел показваха, че мястото се използва за нещо много по-различно от отглеждане на говеда.

Снишен, Пендъргаст приближи паркинга. Видя за момент проблясването на запалена цигара. Пред къщата стоеше мъж с автомат: наблюдаваше колите и пътя.

Наркотрафиканти, несъмнено.

Пендъргаст обиколи къщата, като внимаваше да остава в тъмното. До едната стена беше паркиран мотоциклет — „Дукати Стрийтфайтър“.

Като се движеше изключително предпазливо, Пендъргаст приближи къщата откъм задната й страна. Ниска кирпичена стена отделяше пустинните шубраци от двора. Той приклекна до нея, прескочи я с пъргавината на котка, претича през двора и се притисна до стената на къщата. Изчака за момент пронизващата болка в крака да намалее, после бръкна в джоба си, извади малък, но изключително остър нож и продължи към ъгъла.

Зачака, като се ослушваше. Чуваха се приглушени гласове, пушещият отпред от време на време кашляше. След малко хвърли фаса и го изгаси с пета. После тъмният двор се освети от слабо пламъче на запалка — мъжът палеше нова цигара. Пендъргаст го чу как вдиша шумно, издиша и се изхрачи.

Пендъргаст приклекна, опипа наоколо и намери камък с големината на юмрук. Потупа с него по земята и зачака. Нищо. Застърга с камъка по пръстта, за да вдигне по-силен шум.

Мъжът зад ъгъла се умълча.

Пендъргаст изчака и застърга отново, малко по-силно.

Мълчанието се проточи. Накрая се чуха тихи предпазливи стъпки. Мъжът приближи ъгъла на сградата и спря. Пендъргаст чуваше дишането му и тихото потракване на автомата, докато пазачът го вдигаше, готов да изскочи иззад ъгъла.

Пендъргаст се напрегна.

Мъжът внезапно изскочи с насочен напред автомат. Пендъргаст скочи мълниеносно и върхът на ножа му преряза сухожилието на десния показалец на пазача, като в същото време другата му ръка изби автомата нагоре и стовари с все сила камъка в слепоочието му. Мъжът се строполи в безсъзнание, без да издаде нито звук. Пендъргаст свали автомата му — М4 — и го метна на рамо, след което се промъкна към мотора. Ключът беше на запалването.

Бруталният, подобен на скелет мотор нямаше багажници и Пендъргаст метна на рамо и импровизираната раница, направена от сакото му. След това се промъкна в сенките до трите джипа и сряза гумите им с ножа.

Върна се при мотора, яхна го и завъртя ключа. Мощният двигател моментално изрева и без да губи нито секунда, Пендъргаст превключи на скорост, отпусна амбреажа и даде пълна газ с рязко завъртане на дясната си китка.

Докато вдигаше зад себе си огромен фонтан пръст, видя в огледалото как наркотрафикантите изскачат от ранчото като разярени оси. Натисна амбреажа и превключи на втора, когато проехтяха първите изстрели. Фаровете на джиповете светнаха, двигателите зареваха, чуха се още изстрели и гневни викове… след което всичко остана далеч зад него и изчезна в мрака.

Пендъргаст продължи на юг през пустинята, като поддържаше максимална скорост. Трябваше да ги настигне преди Кананеа…

Даде още газ и полетя под огромното, обсипано със звезди пустинно небе.

Осемдесет и четири часа по-късно

Много преди зазоряване видя червено проблясване в огромната чернота на пустинята — стоповете на превозно средство, движещо се бързо през храсталаците в далечината. Пътуваше на югозапад. След пет-шест минути на юг се появи сиянието на градчето Кананеа.

Пендъргаст зави и полетя по откритата пустиня, докато не попадна на един от успоредните черни пътища на изток. От друсането на мотора по неравния терен и търкането на краката му в метала превръзката се беше разхлабила и той усещаше как кръвта се стича по крака му и капките съскат по горещия ауспух. Извади още четири ибупрофена и ги лапна.

Колата вече беше невидима в храсталака някъде от дясната му страна, но светлините на Кананеа ставаха все по-силни. Според Майм най-напред трябваше да се появят малките макиладори северно от градчето. От фабриките до селището водеха павирани пътища, които се свързваха с главно шосе. Не можеше да им позволи да стигнат до някой от тези пътища. Трябваше да ги спипа тук, в пустинята.

Сиянието на юг се засили, видимостта стана по-добра и Пендъргаст ускори още повече. Кананеа вече се намираше само на три километра. Пендъргаст предположи, че се е изравнил с невидимата кола, рязко зави на запад и запрелита над ровове и през разни храсталаци. След малко видя светещите стопове на запад, успоредно на него. Беше достатъчно близо, за да види, че колите всъщност са две, една зад друга — джипове „Кадилак Ескалейд“, доколкото можеше да прецени. Движеха се бързо, но изобщо не можеха да се сравняват с него.