Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

С огромно усилие успя да се набере и да се закрепи в по-сигурна позиция.

Самолетът бързо набираше скорост и вече се движеше с шестдесет километра в час. Вятърът шибаше лицето и дрехите на Пендъргаст. Той се надигна по подпората, докато не се озова под крилото. Наведе се напред и извади пистолета от кобура си. Едва различаваше силуета на мъжа до пилота — крилото му пречеше да види останалите пътници.

Краят на пистата вече се виждаше, а зад него имаше само блатна трева и тресавища. Пилотът явно имаше проблем с компенсирането на допълнителния товар и тегленето. Пендъргаст се наведе още по-напред. Бегачът подаде глава през прозореца и го затърси с поглед в тъмното. Пендъргаст се изпъна почти хоризонтално на колесника, внимателно се прицели и стреля право в лицето му.

Мъжът изкрещя и главата му отлетя назад. Тялото му се сгърчи в спазъм; вратата се отвори и мъжът се катурна навън и падна на пистата като говежди бут точно когато колесникът се отдели от земята. В следващия миг самолетът вече беше във въздуха и се носеше над блатото. Колесниците щяха да се приберат всеки момент.

Умът на Пендъргаст работеше трескаво. Самолетът вече се беше издигнал на десетина метра. Пендъргаст прибра пистолета, закрепи се за хоризонталната подпора до колелото, извади от джоба си химикалка и я заби в малката капачка на картера. После, точно когато хидравликата на колесника забръмча, прецени правилния ъгъл и скочи в блатото.

Петдесет и три часа по-късно

Пендъргаст стоеше облегнат на металната ограда в края на писта 29-Р на летище „Питърмарс“. Нощта беше тъмна и беззвездна, мракът се нарушаваше единствено от успоредните редици светлини на пистата, които сякаш стигаха до хоризонта. Скокът от самолета беше отворил огнестрелната рана в крака му. Пендъргаст беше успял да спре кръвотечението и направи всичко възможно да изчисти мръсната тиня. Кракът му се нуждаеше от по-сериозни грижи и антибиотици, но точно сега той имаше по-важни задачи.

Зад него, на няколкостотин метра във въздуха, бавно се появиха други предупредителни примигващи светлини — приближаващ самолет. Минута по-късно „Лиърджет 60“ профуча с рев на пет-шест метра над главата му, като вдигна след себе си облак прах.

Пендъргаст не му обърна внимание.

Беше търсил тялото на бегача, което беше изчезнало във високата трева в края на пистата. Безуспешно. Нахлуването му през портала бе предизвикало суматоха на летището. Дойде полиция, претърси района, конфискува мерцедеса и си тръгна. Не намериха нито него, нито трупа.

Сега всичко бе отново нормално и спокойно. Пендъргаст стана и под прикритието на тъмнината и високата трева заобиколи пистата и стигна до някакъв стар телефон на бензиностанцията на пътя за летището, който като по някакво чудо работеше. Набра номера на Д’Агоста.

— Къде си? — прозвуча гласът от Ню Йорк.

— Не е важно. Обяви за издирване едномоторна "Чесна“ сто двайсет и две, позивни Ноември-осем-седем-девет-фокстрот-Чарли. Насочил се е към Мексико с летателен план до Канкун, но ще бъде принуден да кацне в радиус от… — замисли се за момент — триста километра от Форт Лодърдейл поради изтичане на масло.

— Откъде знаеш, че има изтичане?

— Аз го предизвиках. Пластмасова тръбичка, забита в картера. Нищо не могат да направят от пилотската кабина.

— По дяволите, трябва да ми кажеш какво става…

— Обади ми се на този номер, когато се появи нещо.

— Чакай! Пендъргаст, за бога…

Пендъргаст затвори и се махна от осветената част около телефонната кабина в мрака на съседния пуст парцел, обрасъл с палмети. Легна на земята — загубата на кръв беше изцедила силите му — и зачака.

След половин час телефонът иззвъня. Пендъргаст стана и докуцука до кабината. Виеше му се свят.

— Да?

— Имаме резултат. Самолетът е кацнал преди десетина минути на малка писта до Андалусия, Алабама. Повредили са и колесника.

— Друго?

— Явно са се обадили предварително, защото ги е чакал микробус. На летището имало само един човек, който си пиел кафето в хангара. Видял как някакви хора се качват в микробуса и отпрашват в посока на… момент… на Национален парк Кънека. Зарязали самолета направо на пистата.

— Свидетелят успял ли е да види номера на микробуса?

— Не. Било тъмно.

— Предупреди пътната полиция на Алабама. И подай сигнал до всички гранични пунктове. Тръгнали са към Мексико. Ще ти се обадя по-късно. Мобилният ми телефон не работи.

Последва изпълнено с неохота мълчание.