Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Дръпване.

Вратовръзката на Вебер започна да се разпаря с рязък звук. Той впери поглед в нея и неволно извика.

— О, Господи — разочаровано рече Пендъргаст. — Бриони? Не ми се вярва. Май са ви пробутали менте. Или и вие сте решили да минете тънко и сте ме излъгали за галантеристите си.

Дръпване.

Вратовръзката вече се беше разпрала наполовина в широкия край. С периферното си зрение Вебер видя, че долу се е събрала тълпа; хората сочеха нагоре, чуваха се далечни викове. Започна да му се вие свят. Паниката го изпълни целия.

Дръпване. Раздиране.

— Добре! — закрещя Вебер и задрапа със счупени пръсти към ръката на Пендъргаст. — Ще говоря.

— Гледайте да е по-бързо. Този евтин боклук няма да издържи още много.

— Тя… тя напуска страната довечера.

— Къде? Как?

— С частен самолет. От Форт Лодърдейл. Летище „Питърмарс“. В девет.

С едно последно брутално движение Пендъргаст издърпа Вебер в офиса му.

— Scheiβe! — извика Вебер, докато се свиваше на пода в зародишна поза, притиснал към гърдите си счупените си ръце. — Ами ако вратовръзката ми се беше скъсала?

Усмивката на мъжа просто изчезна. И Вебер изведнъж разбра — този човек беше толкова далеч на ръба, колкото можеше да бъде някой, без да е изгубил разсъдъка си.

Пендъргаст отстъпи крачка назад.

— Ако казвате истината и я спася без инциденти, не е нужно да се безпокоите, че ще ме видите отново. Но ако сте ме излъгали, ще ви направя второ посещение.

Докато се обръщаше към вратата, Пендъргаст спря. Разхлаби вратовръзката си, развърза я и я хвърли на Вебер.

— Ето това е нещо истинско. Запомнете какво казах за икономиите.

И с последна студена усмивка излезе.

Четирийсет и пет часа по-късно

Летище „Питърмарс“. За по-малко от шест часа Пендъргаст трябваше да измине над хиляда и сто километра.

Бърза проверка на местните летища показа, че няма удобни пътнически самолети или чартърни полети в последния момент. Налагаше се да измине пътя с кола.

Беше пристигнал в Атланта със самолет и бе взел такси от летището. Налагаше се да наеме кола. Намери агенция на няколко преки по Пийчтри и си избра чисто нов яркочервен, Мерцедес-Бенц“ SLS AMG. Подписа договор за зашеметяваща сума за еднопосочно пътуване до Маями с пълна застраховка.

Макар че пиковият час още не беше започнал, прословутият трафик на Атланта вече запушваше изходите към магистралата. Пендъргаст излезе на Б75, настъпи газта до дупка и мина през едно място, на което се провеждаше ремонт, като излезе в десния банкет. Както се беше надявал, пронизителният рев на свирепия двигател с мощност 563 коня привлече вниманието и помогна за разчистването на пътя. Пендъргаст се понесе по платното с почти сто и шейсет километра в час, докато не мина покрай ченгета с радар.

Отлично.

Щатски полицай излетя от прикритието си с надути сирени и включени лампи. Пендъргаст спря толкова бързо, че ченгето едва не се надъни в него. Още преди полицаят да успее да докладва номера на колата, Пендъргаст беше слязъл с вдигната високо значка и тръгна към полицейската кола, като правеше знак на ченгето да свали прозореца си.

Когато стигна колата, Пендъргаст напъха значката си вътре.

— Федерално бюро за разследване, Ню Йорк. Провеждам спешна мисия от първостепенна важност.

Полицаят премести поглед от Пендъргаст към значката, после към мерцедеса и обратно към Пендъргаст.

— Ъ-ъ-ъ, да, сър.

— Наложи се да импровизирам с колата. Слушайте ме внимателно. Пътувам към летище „Питърмарс“ до Форт Лодърдейл, по магистрали седемдесет и пета, десета и деветдесет и пета.

Полицаят се взираше в него и се мъчеше да запомни.

— Искам да се обадите и да ми осигурите бърз и свободен път. Никакви спирания. И никакъв ескорт, ще карам прекалено бързо. Колата ми донякъде се забелязва, така че не би трябвало да е проблем. Разбрахте ли?

— Да, сър. Но юрисдикцията ни е само в Джорджия.

— Нека началникът ви се обади на колегата си във Флорида.

— Но може би нюйоркският офис на ФБР…

— Както казах, случаят е спешен. Няма време. Просто го направете.

— Да, сър.

Пендъргаст се качи в колата си и остави стометрова следа от гуми, докато набере скорост — и остави и щатския полицай в облак синкав дим.

В четири следобед Пендъргаст мина покрай Макон и продължи направо на юг. Коли, пътни знаци и пейзаж прелитаха размазани покрай него. Изведнъж, докато излизаше от поредния завой, видя пред себе си редица червени светлини — два камиона пълзяха един до друг нагоре по склона; онзи отляво се опитваше да задмине другия, като пъплеше едва-едва и забавяше всички отзад — отвратителна постъпка на двулентов път.